---

КЮСТЕНДИЛ

Град, преживял своите времена на възход и падение под различни имена: Пауталия, Улпия Пауталия,
Пауталия Аврелий, Велбъжд, Константинова баня, Ълъджа, Баня, Коласия, но винаги известен с
лековитите си минерални води, сякъл собствени монети (ІІ - ІІІ в.), бил дори и столица (XІV в.).


(Към Кюстендил, 1916 г.)




(1904 г.)


(1909 г.)


(1913 г.)








(На хълма „Хисарлъка” (Осоговска планина) през IV-V век е изградена крепост, преживяла Първата и Втората
българска държава. Останките й са паметник на културата, а местността е любимо място за разходки.)


(Квартал "Катранлия")












 

(1940 г.)









Площадът




(Надписът на сградата гласи "Тук се точи пресно отлежало Прошеково пиво", 1918 г.)















Градината


(1918 г.)



Минералната баня


(Чифте баня )


(От някогашната Чифте баня, през Минералната баня до баня "Хигия".)









Гарата







Гимназията





други


(Джамия "Феридун Ахмед паша" ("Ахмед бей"), строена 1575-1577 г. Понастоящем - част от РИМ Кюстендил.)


(Пиргова кула, строена в периода XIV-ХV век.)


(Дервиш баня, строена 1566 г., доскоро действаща, сега архитектурен паметник на културата.)




(Вила "Жеков")


(Предприятие за прежди “Велбъжд”.)


(Почивен дом на транспортните работници.)


(Почивен дом на миньора, 1950 г.)



ОКОЛНОСТИТЕ НА КЮСТЕНДИЛ


(Хисарлъка, любовната алея)


(овощните градини край Кюстендил)

Кадин мост на река Струма


(Кадин (Невестин) мост, 1918 г.)



Село Мазарачево

---