(В Стария град има останки от всички епохи, които е преживял
градът. 1956 г. той е обявен за архитектурно-исторически
резерват, 1979 г. получава европейски златен медал за опазване
паметниците от миналото.)
(През 18-19 век Пловдив е най-големият български град в Османската
империя. Голяма част от къщите са в така
нареченият стил „български барок”.)
(1957 г.)
Хисар капия
(Крепостната порта Хисар капия, един от символите на Пловдив,
през 1919 г. Над нея е надвиснала възрожденската
къща на Коюмджиоглу.)
(1957 г.)
(1956 г.)
(1966 г.)
Старите къщи
(Къщата на Куюмджиоглу е
построена през 1847 г. от родопския майстор хаджи Георги Хаджийски.
Понастоящем в нея се помещава етнографският музей на Пловдив.)
Къщата на Ламартин
(Къщата на Георги Мавриди е построена през 1829 г. През 1833 г.
френският поет и политик Алфонс дьо Ламартин
отсяда тук за три дни. От тогава тази къща е известна като къщата на
Ламартин.)