(Пловдив е застроен в подножието на седем сиенитни хълма, поради което
е наричан „Градът на (седемте) тепетата“.
Във времето имената на тепетата са се променяли, но сега най-популярни
са тези.)
Сахат тепе
(Часовниковата кула, една
от най-старите в
източна Европа, е дала името на хълма. В чест на издателя Хр. Г. Данов
и тя, и хълмът са наречени на него.)
Джендем тепе
(Джендем тепе е най-голямото
и най-високо от всички тепета.)
(Съществува антична филипополска монета с гравирано Джендем тепе.)
Бунарджик
(Сега Бунарджик е обявен за природна забележителност.)
(Паметник за загиналите за България руски войни от 1881 г.)
(Навръх Бунарджика се издига известният Альоша, дал новото име на
тепето.)
Небет тепе - Джамбаз тепе
(Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе са трите хълма, дали
римското име на Пловдив –
Тримонциум т.е. трихълмие.)
Небет тепе
(Небет тепе е най-близкият до Марица хълм. На
него се намират
останките
на селището, прерастнало през хилядолетията в днешен Пловдив.)
Джамбаз
тепе
(Джамбаз тепе е най-високият в трихълмието.)
Алти тепе
(1909 г.)
(През 19 век Алти/ъ тепе е било каменисто и с бликащи подводни води.
Наричали го още Петрица, Каменица тепе.
Смята се, че това е “изчезналото” осмо тепе на Пловдив. С камъни
от него е застроен квартал “Алтъ тепе”.
Тук
започва производството на бира "Каменица".)