“Изпадналият в международна изолация” Путин проведе двучасов разговор с Макрон по инициатива на френския президент.
Баку тръгва по пътя на Киев. Азербайджан се движи към пълномащабна ескалация на конфликта с Русия. Засега Москва разчита на дипломатическо регулиране на сблъсъка и с опити за модериране на ситуацията. Вероятно по този път няма да се постигнат съществени резултати. Зад Баку стоят Анкара и Лондон. Особено британците в подобни ситуации винаги имат стратегия, която няма да позволи на Кремъл да изземе от Баку инициативата в конфликта. Малтретирането на арестуваните руски граждани в Азербайджан и публичното им показване на видео записи показва желание Москва да бъде унизена пред световното обществено мнение. Ако Кремъл не реагира адекватно, то тогава „унижението“ ще бъде най-вече за сметка на имиджа на Путин във вътрешнополитически и външнополитически план.
Някой руски анализатори считат, че „ако Баку не намали агресивната антируска вълна, то отговорът няма да бъде демонстративен, а системен и чувствителен“. Каквото и да значи това.
Баку очевидно е инструмент за организирането на още един конфликт по периферията на РФ, но този път в Закавказието, наричано още слабини на Русия. Дали организацията на антируския фронт ще бъде американо-френска или британо-турска не е от особено значение, тъй като между „аниматорите“ върви on-line координация.
Засега наблюдаваме пълномащабна дипломатическа война на Баку срещу Русия. А по-късно само дипломатическа ли ще бъде?
Матрицата отвътре
Руските анализи сочат, че и разговорът с Макрон вчера е иницииран от събитията около Азербайджан. Много точки около Русия са потенциални клетки за евроатлантическо нападение срещу Русия. Превъоръжаване на Европа заради заплахата Русия не е нищо друго, освен поредното ограбване на населението на Европа от неговите европейски лидери, общи в Брюксел и лични във всяка отделна държава. Ако някой не може да си представи как точно действа евроатлантическата глобална мафия, може да наблюдава това – превъоръжаване, увеличаване на вноската за НАТО и всякакви други военни измишльотини.
Анастасия Григорова Гешева
Френският президент Еманюел Макрон призова руския си колега Владимир Путин към „незабавно“ спиране на огъня в Украйна в първия им телефонен разговор от септември 2022 година, обяви във вторник Елисейският дворец, цитиран от Франс прес и Ройтерс. Макрон настоя по време на двучасовия разговор и за старт на същински преговори за край на конфликта, информира френското президентство.
Френският държавен глава „подчерта непоколебимата подкрепа на Франция за неприкосновеността и териториалната цялост на Украйна“ и „призова за прекратяването на огъня – колкото е възможно по-скоро – и за преговори между Украйна и Русия за устойчиво и трайно решение на конфликта“, гласи комюникето на Елисейският дворец.
Руският президент изтъкна пред Макрон необходимостта всяко мирно споразумение за Украйна да бъде „всеобхватно и дълготрайно, да гарантира елиминиране на първопричините за украинската криза и да бъде основано на новите териториални реалностти“, обяви на свой редр Кремъл, цитиран от БТА. Руският президент вече е заявявал, че във всеки един вариант на мирното споразумение Украйна трябва да приеме руското анексиране на части от своята територия.
„Владимир Путин напомни (на Макрон), че украинският конфликт е пряко следствие от политиката на западните държави“, каза Кремъл. Путин е допълнил, че западните държави „в продължение на много години са пренебрегвали интересите на Русия в сферата на сигурността“ и „са създавали антируски плацдарм в Украйна“.
Путин е казал на Макрон, че Иран има „правото“ да развива „ядрена“ програма, обяви Кремъл. Според изявлението на Елисейския дворец двамата лидери са се споразумели да съгласуват своите действия и да разговарят пак скоро.
Макрон поддържаше телефонна връзка с Путин и след руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г., но след разговора им през септември същата година общуването им беше преустановено. През последната една година френският президент възприе по-твърда линия спрямо Русия, заявявайки, че експанзионизмът ѝ е заплаха за цяла Европа.
Макрон обяви в четвъртък своето намерение да говори „в близките дни“ с всяка една от другите четири страни, които са постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН за иранската ядрена програма, припомня АФП. Освен Франция и Русия това са САЩ, Великобритания и Китай.
Кремъл посочи, че Путин е имал „съдържателен“ разговор с Макрон по въпроса за иранско-израелския конфликт и за Украйна, акцентира Ройтерс.
Какво съобщи Кремъл?
Владимир Путин проведе телефонни разговори с френския президент Макрон. Разговорът беше съдържателен, съобщава Кремъл. Ключови моменти:
Държавните глави обсъдиха подробно ситуацията в Близкия изток в контекста на ирано-израелската конфронтация и американските удари по ирански ядрени съоръжения;
Владимир Путин и Еманюел Макрон отбелязаха специалната отговорност на Русия и Франция като постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН за поддържане на мира и сигурността, включително в Близкия изток, както и за запазване на глобалния режим на неразпространение на ядрени оръжия;
Подчерта се важността на зачитането на законното право на Техеран да развива мирна ядрена енергия и продължаването на изпълнението на задълженията му по Договора за неразпространение на ядрени оръжия, включително сътрудничеството с МААЕ;
Лидерите се изказаха в полза на уреждането на кризата около иранската ядрена програма, както и разрешаването на други противоречия в Близкия изток, да се постига изключително по политически и дипломатически път. Беше договорено да продължат контактите с цел евентуално съгласуване на позициите;
При разглеждането на ситуацията около Украйна, Владимир Путин припомни, че украинският конфликт е пряко следствие от политиката на западните държави, които в продължение на много години игнорираха интересите на Русия в областта на сигурността, създадоха антируски плацдарм в Украйна, толерираха нарушенията на правата на рускоезичните жители, а сега водят политика на удължаване на военните действия, подхранвайки киевския режим с различни съвременни оръжия;
Говорейки за перспективите за мирно уреждане, руският президент потвърди основните подходи към евентуалните споразумения, които трябва да бъдат всеобхватни и дългосрочни, да предвиждат премахване на коренните причини за украинската криза и да се основават на новите териториални реалности.
Акцент: Азербайджан и Израел засилват стратегическото си партньорство!
Азербайджанската държавна петролна компания SOCAR получи официално одобрение от Петролния съвет и Комисията за защита на конкуренцията на Израел за закупуване на 10% дял в окупираното от Израел газово находище Тамар, съобщава The Jerusalem Post. Отбелязва се, че това събитие се е превърнало в повратна точка както за енергийния сектор, така и за дипломатическите отношения между Азербайджан и Израел.
Находището Тамар е ключов източник на природен газ за Израел, осигурявайки до 70% от електроенергията на страната. Израел отдавна среща трудности при привличането на чуждестранни инвеститори поради опасения от монополизация и нестабилност в региона. Влизането на SOCAR решава няколко проблема едновременно: увеличава конкуренцията, стабилизира пазара и укрепва доверието.
Bnews.bg