Подобни публикации
„Лично ще дам 100 000 лева на човека, който открие Емил жив или предостави физическо доказателство, достатъчно да го намерим жив” обяви Мартин в интервю за „Уикенд“, брата на изчезналия без следа Емил Боев, който продължава да таи надежда, че родственикът му ще бъде открит скоро.
Според него Емо не бил конфликтна личност и поддържал близки отношения с приятелите си. Какво точно се е случила във фаталната вечер на кукерския празник „Сурва” в Перник не знаел, нито имал обяснение за „изпаряването” на Емил. Момчето и негови приятели се готвели да продължат купона в къща, но по неизвестни причини плановете им не се осъществили. Емо е видян за последно между 3 и 4 сутринта в петък срещу събота, 28 януари. Бил е без телефон в себе си.
- Г-н Боев, минаха доста дни от изчезването на вашия брат. Какво се случва, имате ли версии, улики за престъпление или въобще следа, по която да се работи?
- Няма следа, нито нещо, което да ни насочи къде да търсим Емил. Сценариите все повече започват да клонят към криминална история. Екипите не спират да работят, но притесненията ни стават все по-големи. Последно претърсвахме вила, на която е засечен от камера.
- Предполагам, че не имал проблем със семейството си, с приятелите, с приятелка?
- Не, не е имал конфликт. Като братя имахме добри отношения, макар че живеем различни животи. Винаги сме държали един на друг. Той се занимава със скейтборди, аз работя в програмистка фирма. Версията, че може да е в конфликт заради момиче също отпадна. Пет дни от скъпоценното време загубихме в това да го търсим на грешни места, по различна информация… С него всички се разбираха супер. Разбира се, не беше перфектен, но какво от това. Кой ли е перфектен? Хората, с които е общувал през последните 3-4 месеца студуват по 10-12 часа на ден, за да го търсят.
- Това са негови близки приятели, така ли?
- Точно така – който може, идва. Всички много го обичаме и има защо. Той е много добър човек, чувствителен е. Според мен е искал да се прибере някъде на топло, да се наспи, да не бъде сам. Но идва въпросът: „Защо изчезва така безследно”? Сякаш се изпари. Няма как да тръгне в 4 сутринта към гората. Пълен мрак, студ, бил е пийнал, не е могъл да ходи лесно. През главата ми преминавах доста сценарии. Зная, че живее реален живот, не съм във филм. Може всичко да се е случило…
- Да разбирам ли, че допускате най-лошото?
- Да, допускам, че някой може да му е направил нещо. Надявам се да не е фатално, но се надявам. Иначе си мисля как така се изпарява човек и не оставя никакви следи.
- Наистина е странно. Цялата съвременна техника за проследяване – термокареми и не само, не показва ли нещо?
- Абсолютно нищо. Видяхме какво показва и телефонът му – търсил е приятелите си. Звънял е на приятелка, която в момента не е била в Перник, но има роднини в нашия град и е перничанка. Звънял е и на приятеля си, който е видян с него за последно. Питал го къде е.
- Това е въпросният Йоан, който вече бе коментиран в различните групи за издирване на брат ви?
- Не мога да ви кажа името. Момчето е доста изтормозено. Той всеки ден е с мен. Бих казал, че е много добър приятел на брат ми. Имат още един приятел. Тримата са нещо като тримата мускетари. Не бих искал да има върху тези момчета повече „светлина”. Достатъчно тежко преживяват всичко, много са разстроени.
- Имате ли идея как би могъл да оцелее Емо в този студ?
- Не, повярвайте ми. Моля се да е в някоя къща. Тук не може да се прави аналог със Сашко, които сам беше избягал от баща си, посред бял ден го бе направил. Тогава планината позволяваше условия на живот по-добри от сегашните. Не мисля, че човек би издържал на мразовития студ повече от 24 часа, дори ако е облечен като брат ми. Моля се горещо да го намерим. В един момент почнахме да търсим други неща, а не Емил. За щастие нищо не намерихме.
- Какво да разбираме под други неща?
- Почнахме да търсим останките му. Обикаляхме в адски мразовити дни, но не намерихме нищо, което е някаква надежда, макар и много малка, че може би е някъде. Кучета, термокамери, термодронове, екипи от Столична община, от Гранична полиция, доброволци… Но този ресурс след земетресението в Турция няма как да се ползва, трябва да се помага и там. Моля се да не е в планината, да е на топло поне.
- Как стигнахте до решението да дадете 100 000 лева на човека, който открие брат ви?
- Нямам друга опция. Ако беше в планината, щяхме да го намерим. Ако беше в къща, все някой щеше да каже нещо или да направи нещо. Имам две версии – да са го взели и да е свършило фатално, да са го взели и да не е свършило фатално. Ако е тръгнал в 4 към гората, кой би могъл да го срещне там?! Може да се е върнал в града, да е търсил къща за нощувка. Къщата, в която са се уговаряли да спят, той я е видял само веднъж и то в пияно състояние.
- Как успокоявате родителите си, какво им казвате?
- Съсипани са. Майка ми особено е много лабилна. Много ни тежко. Нека хората, ако разберат нещо, да дават гласност, да се свържат с мен или пишат в интернет. Трябва екип от професионалисти. Аз не съм детектив. Работя в офис и нямам нито силата, нито ресурсите да търся в криминална посока. Единственото, което може да направя, е да предложа пари. Дано държавата ангажира специалисти. Но и детективите не могат да влязат по къщите на хората като няма заповед. Мисля, вече „изринахме” целия Перник и наоколо… Искам държавата да се активира. Зловещите сценарии са на масата. Няма как за обходим и всичките водни басейни.
- Отказал сте съдействие на астролози, врачки, екстресенси и т.н.
- Аз познавам момчетата, които намериха Сашко и зная какво се е случило. Не че не уважавам работата на астролози, радиестезисти, екстрасенси и т.н. Ако тяхното дете изчезне, няма да го търсят в кафето, нито по хороскоп, ще отидат в полицията. Аз искам просто да намеря брат си.
- Успявате ли да спите, поне по няколко часа на ден?
- Какво да ви кажа… Емоциите са тежко нещо, но се опитвам да ги загърбя в името на това да намеря брат си. Като го открия, ще се отпусна. Преди това имам мисия – да го търся. Държа се и гледам да съм в добро физическо състояние, за да мога да реагирам, когато се наложи.