Георги Илиев царува малко повече от 10 години като бос на крими групировката ВИС-2. За този период кюстендилския борец съумя да трансформира холдинга и да легализира голяма част от сивия капитал на организацията.
Преди това, в зората на демокрацията трибуквената организация ВИС-2 придоби мрачна слава с принудителното силово застраховане, което налагаше над дребния, средния и даже прохождащия едър бизнес в страната. Като един от ярките представители на рекета се открояваше Васил Илиев, пише „Уикенд”.
Роден през 1965 г. в Кресна и стигнал до националния отбор по борба, Васил Илиев напуска спортните среди през 1990-а, за да основе фирмата си за повсеместен рекет. Неговата групировка води тежки улични сражения с конкурентни мутри.
През 1994 г. висаджиите навлизат в бизнеса с контрабанда на горива към ембаргова Югославия – изкарват с цистерни и даже с цели влакови композиции бензин. Казват, че именно заради този бизнес Васил Илиев намира смъртта си. Твърди се, че поръчител на убийството му е сикаджията Милчо Бонев – Бай Миле, който наема укриващия се у нас от властите в Сърбия мафиот Сретан Йосич да очисти конкурента му в трафика на горива.
Васил Илиев е разстрелян от наемници на 25 април 1995 г. на път за ресторант „Мираж“ в столичния квартал „Гоце Делчев“. Убийците го причакват на разбитата уличка „Никола Каменов“, където борецът е принуден да шофира купения ден по-рано от Фатик „Мерцедес“ с 20 км/ч. Наемниците – поне двама, изстрелват 17 куршума по Васил Илиев, като 8 от тях убиват силовия застраховател. Дни по-късно е открит картечен пистолет „Заги“, хърватско произвоство, с който са изстреляни част от куршумите. Убийците така и не са заловени.
На погребението на Васил Илиев се стичат близо 10 000 опечалени, сред които и целия национален отбор по футбол, завоювал бронзовите медали от световното в Америка. Шоуменът Слави Трифонов пък със сълзи на очи обявява в предаването си, че е убит „най-големия българин“.
След екзекуцията на Васил, групировката е поета от брат му Георги, който напук на очакванията успява да укрепи и да увеличи влиянието на криминалната структура. Жоро Илиев инвестира милиони в туризъм и в хотелиерство, придобива десетки апетитни имоти в София, сред които къпалнята „Мария Луиза“, търговски обекти на „Витошка“ и в идеалния център и дори части от Южния парк, харизани му тихомълком от общинското дружество „Софийски имоти“.