Да отгледаш дете става лукс: Защо българското семейство се свива

„Има около 100 000 семейства, при които родителят е бабата“, каза психологът Николай Йорданов

Типичният модел на българското семейство е с едно дете, според последното преброяване на населението, но в миналото беше 4-членно семейство. Българите искат да имат собствен дом, женят се късно, а сключването на брак не е задължително.

„Едно време децата са били работна сила и след това, когато не си в състояние да си активен и да се самоиздържаш, те са ти пенсионната осигуровка. В момента нямаме нужда от децата за пенсии, не мога да ги взема с мен да работят и да помагат, и те са скъпоструващи „подвижни мебели“. Не всички се борят с демографската криза“, каза психологът Николай Йорданов в неделното издание на „България сутрин“.

Лек ръст на раждаемостта

По думите му се наблюдава изключително лек ръст на раждаемостта.

„Хората се притесняват как ще се справят финансово, а за съжаление, има и случаи, в които хората чисто физически не могат да имат деца. Българското семейство, освен че е с едно дете, е и много разпиляно. Има около 100 000 семейства, при които родителят е бабата. Родителите са в чужбина и работят, а когато вече е на 14-15 г., детето вече няма семейство, то е под влиянието на уличните групи“, допълни Йорданов в ефира на Bulgaria ON AIR.

Да погледнем поколенията назад

Психологът подчерта, че патриархалното семейство на миналия век е било няколко поколения.

„Аз съм така отглеждан – моето поколение родители са първите, които имат собствена самостоятелна къща, имат си отделни източници на доходите. За мен идеалният вариант е не само когато две поколения, но и двама-трима братя, че дори и съседи, живеят в такава група. Децата трябва да виждат как ние правим нещо, как се държа с други зрели хора. Всеки трябва да има и лично пространство“, коментира още гостът.

Психологът е на мнение, че често дамите си задават въпроса защо трябва да се омъжват толкова млади.

„Българското семейство в момента не е много по-различно от тези, които са около нас – гръцкото, сръбското, румънското. Ние дори сме малко по-добре, защото процентът на младежи над 25 до 29-30 години, които живеят с родителите си, е по-малък. От една страна това е свързано с възможността младите хора веднага да започнат работа. Много е добре, че поемат отговорност, те искат собствени доходи, собствено жилище, семеен партньор и обществено активен“, посочи Николай Йорданов.

А при развод едно от най-трудните неща се оказва деленето на имуществото.

„Има много натрупани емоции, защото години наред има любов между двама души. Десетки години половината от браковете се разпадат. Заради това днес много млади не се женят и не виждат смисъл в това. В много държави от много отдавна се подписват предбрачни договори и те не са случайни. Умението да отгледат деца не е свързано с нагласите и уменията, които сме натрупали, естествено, имат значение, но въпросът е доколко възприемаме и натиска на обществото – кой за какво отговаря и как трябва да се гледа едно дете“, каза още специалистът.