Темите за образованието, пазим ли историческата памет и какви са недомислиците в учебниците ни, коментираме с доц. Спас Ташев от БАН.
„По неволя наблюдавам българските учебници, защото имам деца, които са ученици и съм принуден всеки ден да чета това, което се пише в тях. Трябва да кажа, че съществуват наистина огромни проблеми по отношение на възприемането на материала, от тук идват и лошите резултати във всеки един аспект. Вече няколко години ние отчитаме ниските резултати на българските ученици на международни класации. Тази функционална неграмотност, за която все повече и повече говорим, е продукт на неправилно разработената учебна програма“, каза той в предаването „Брюксел 1“.
В ефира на Bulgaria ON AIR доц. Ташев допълни, че в ниските класове има прекалено много фактология, висок академичен език, който не съответства на интелектуалното развитие на малките деца. Те трудно отсяват основното от второстепенното, този неуспех ги прави неуверени в живота, което води до факта, че в България има между 180 и 300 хиляди неработещи и неучещи млади хора на възраст между 15 и 34 години.
свързани
„Затриване на историческата памет е безспорно обективното название на процеса, който протича в момента, въпреки че ако говорим за нормативна база и сега се твърди, че българското училище трябва да е източник на възпитание, на родолюбие, там децата трябва да получават най-високите морални ценности, с които се е гордяло нашето общество, но на практика не е така“, заяви гостът.
Доц. Ташев даде ясен пример с автора Бранислав Нушич, който се изучава от учениците в 6 клас.
„Това, което българите вероятно не знаят за него е, че той 10 години е бил консул на Сърбия в град Битоля в началото на 20 век и е пряко ангажиран със сръбската въоръжена пропаганда в Македония. 10 години той провежда антибългарска кампания. След това – след балканските войни, е първият сръбски окръжен управител на град Битоля. През този период дейността му е свързана с прикриването на убийства на българи, като най-известното е на учителя по български език Атанас Лютвиев. Той (Нушич) прикрива разследването. Нушич се изучава само в Сърбия, Северна Македония и България, като у нас се изучава явно отскоро, тъй като по мое време не беше в програмите за училище. Оттук възниква въпросът защо малките деца трябва да четат един чужд за тях автор, който очевидно не е на европейска или световна класа, поради което никъде, освен в Сърбия и Северна Македония, не е обект на изучаване? И най-важното – защо те не научават обективната истина за него?,“ пита доц. Ташев.
свързани
На въпроса на Милена Милотинова как той си обяснява наличието на Бранислав Нушич в учебниците по литература, гостът отговори, че този автор трябва да отпадне, защото той не се изучава никъде другаде по света, освен в трите балкански държави.
„Ако ние днес имаме някакви проблеми със Северна Македония, то е именно защото днес е заличена и заличавана историческата памет там от страна на Сърбия, а в същото време ние улесняваме това да бъде правено и в България“, коментира ученият от БАН.
„По принцип всяко съдържание на учебниците минава през много комисии и въпреки това, виждаме непрекъснатото усложняване и затруднение във възприятието на учениците. Докато аз не поднеса учебния материал в подходяща форма на моите деца, те не го разбират. Когато чета учебник по история, на моменти трудно разбирам кое е основното, къде е смисълът на дадена епоха, защото имаме едно струпване на години, на събития, трудно се установява връзката между тях. Един подрастващ човек, който тепърва ще поема по своя път в живота, той не е подготвен да осмисли тази поредица от информация, камо ли да разбере кое е водещото и характерно за епохата“, посочи доц. Ташев.
„Материалът за учениците трябва да се облекчи. Трябва да се направят промени, защото имаме индивидуална конкуренция между учениците. Усещането за общност и отборен екип го няма. Училището трябва да създава една общност, а не индивидуална конкуренция. В началото на тази година присъствах на една демографско конференция, която анализираше връзките между проблемите в образованието и демографското поведение. Излязохме с много добра препоръка: съдържанието всеки текст в учебниците да бъде оценяван не само от специалисти-педагози, но и от специалисти-психолози, специалисти-демографи, за да се види какъв ще бъде ефектът от дадена тематика, разработена в нашите учебници върху бъдещото демографско поведение на учениците“, обясни Ташев.
Гледайте целия разговор във видеото.
Тагове:
Източник: Bgonair.bg