Предателство стояло в основата на престрелката
Панчев очаквал нападение от избягалия затворник и се готвел за срещата
Пелов не знаел, че жертвата му е въоръжена
Двама мъже – бивши приятели, стрелят едновременно един срещу друг. Единият загива на място, другият умира по-късно в болница. Екшънът, досущ като в сценарий на измислен филм, се разиграва насред Ботевград. Целият район от десетки дни е блокиран заради изключително опасен убиец, избягал от затвора, за когото се предполага, че е наоколо. На никого обаче и на ум не му идва, че издирваният от стотици полицаи в цяла България ще загине от ръката на свой доскорошен авер.
На 5 юни 2018 г. Марио Панчев-Дебелия отива на среща с приятел. Часът минава 22.30, двамата трябва да видят зад Историческия музей в Ботевград. Дебелия е напрегнат – той знае, че бившият му приятел Владимир Пелов е избягал от затвора и дебне да го убие. Марио се е подготвил за изненадваща среща – носи незаконен пищов, който е зареден и запасан така, че да може да го извади за секунда. Тази предвидливост ще му помогне да се защити.
Владимир Пелов не предполагал, че бившият му приятел и сегашен враг е въоръжен.
Около 23 ч Марио тръгва да се прибира. Той живее близо до мястото на срещата и след 10 минути трябва да си е вкъщи. Внезапно от храстите изскача Владимир Пелов, когото трудно можеш да познаеш. Той си е пуснал брада и изглежда съвсем променен. Открива огън и Дебелия пада на земята. Владимир тръгва към него и се готви да му каже нещо, преди да го доубие. Той не очаква, че жертвата му също има пистолет. Марио се надига, вади пищова си и стреля 4 пъти. Пелов успява да гръмне само още веднъж, преди да падне мъртъв на земята. Раненият звъни на приятел, който идва след минути. Панчев го посреща с думите: „Аз убих Пелов. Отдъхнах си. Запали една свещ за мое здраве.“
Окървавен, Марио успява да даде и показания пред полицията по пътя към „Пирогов“, където е опериран спешно. На мястото на стрелбата полицията открива три пистолета – единият е на Марио, другите два – на убития Пелов. Първоначално криминалистите не вярват, че застреляният е избягалият затворник, така успешно той е успял да се маскира, че дори брат му Стефан не може веднага да го разпознае. Сравняване на пръстови отпечатъци обаче потвърждават думите на Дебелия, който беше душа в болницата. Медиците обаче не успяват да го спасят и четири дни по-късно тежко раненият издъхва.
Подобни публикации
Враждата между двамата големи приятели започва още през 1998 г. Тогава Пелов заподозрял, че Марио го е издал на полицията за убийството на пловдивския сараф Ганчо Караиванов, извършено на 16 май 1997 г. За екзекуцията Владимир излежава 12 г. зад решетки. След като излиза, рецидивистът се прибира в Ботевград и опитва да застреля Дебелия, но не успява. Пелов нахлува в дома му, но и тогава Марио е взел охранителни мерки – поставил е решетки по прозорците, а вратата е бронирана. Пелов стига донякъде, но не успява да отвори стаята на Марио. Следва стрелба и сигнал в полицията. Униформените пристигат и двамата са задържани.
Странно, но по-късно двамата се сдобряват и започват заедно на вършат престъпления. През 2011 г. Пелов ограбва на златарско ателие в Ботевград, отвлича таксиметров шофьор и стреля по полицаи, за което по-късно ще получи 32 г. затвор. Пускат го под домашен арест през 2013 г., защото трябва да лекува глаукома. Тогава Марио е сред поканените в дома на Пелов, за да пият по едно уиски за свободата. Докато си говорят като приятели и седят на маса, Пелов внезапно вади пистолет от шкаф зад гърба на Марио. Прострелва го в тялото, на сантиметри от сърцето. Марио губи съзнание. Свестява се и въпреки че е тежко ранен, успява да излезе от къщата. Докато минава покрай банята, вижда, че е облепена с найлони. Пелов го няма. По-късно се оказва, че е излязъл, за да вземе кола, с която да откара трупа и да го зарови, мислейки, че Панчев е мъртъв.
След няколко години Марио решава да отмъсти на Пелов и свидетелства, че рецидивистът е убиецът на двамата братя Марко и Цветан, застреляни в центъра на Ботевград на 25 март 2016 г., но доказателства не са намерени. Така че параноята, която тресе Марио, след като разбира, че в началото на април Пелов е избягал от Софийския затвор, е съвсем на място. Марио започва да сменя телефонните си номера, праща хора да следят майка му, брат му и сина му, за да може да помогне на полицията да заловят Пелов, след като МВР го издирва със седмици без успех. Заради подготовката за евентуална среща с Пелов, Марио ходи въоръжен и това му изиграва лоша шега. На 20 април 2018 г. при проверка на магистрала „Хемус“ близо до Ботевград полицаи спират автомобил. Надеждата им, че вътре може да е беглецът Владимир Пелов, се оказва напразна. Във возилото обаче е Марио Дебелия. Претърсването му дава резултат. Открит е пистолет със заличен сериен номер.
Следващите 3 дни Марио прекарва в ареста. Срещу него започва разследване за незаконното оръжие. Колкото и да твърди, че пистолетът му трябва за самоотбрана, той е иззет. Дебелия обаче си намира друг, с който на 5 юни същата година да посрещне Пелов.
Подозирали го за сводничество и грабежи
Бившият спортист се отдал на религията
Марио Панчев-Дебелия е знаел, че е въпрос само на време Пелов да го намери и убие.
Марио минавал за авторитет в ъндърграунда на Ботевград. Макар и не много висок, имал внушително телосложение, от което получил прякора си Дебелия. Тежал над 120 кг, но предимно мускули. Често го привиквани в районното управление в Ботевград, името му се спрягало за сводничество и грабежи, но това никога не било доказано и не е лежал в затвора. Марио е бил състезател е по силов трибой. През 2012 г. на републиканско първенство в Дупница печели златен медал в категорията над 120 кг. Той прави опити да започне и нормална работа, включително и да търгува с коли втора ръка, но за кратко. После пак се връща към лесната печалба – да праща „пеперудки“ от циганската махала покрай магистралите. След един от поредните му ареста вижда как майка му плаче и нарежда пред иконата вкъщи: „Бандит ли съм отгледала, Боже?“. Той издърпал иконата и я хвърлил през прозореца, но тя се ударила в дограмата и се върнала в стаята. Марио я взел и не се разделил повече с нея. Станал вярващ християнин, търсел опора в свещениците в региона, опитвал се да приобщи повече хора към религията и да ги заведе в църквата.