През 2011 година сензационно научно откритие на български и френски археолози доказва, че едно от първите населени места в Европа е в България. В пещерата „Козарника“ край село Гара Орешец са намерени следи от първобитния европеец – хомо еректус. Това са каменни сечива и кости от ловната плячка, които е използвал преди 1,6 млн. години. Плътното заселване на днешните български земи с хомо сапиенс обаче започва в края на седмото хилядолетие преди Христа.
„Популационната генетика е науката, която търси приликите и разликите между днешните хора и процента на неанрденталския геном в съвременния. Нас ни вълнува не откъде сме произлезли и колко сме близки с другите европейци, а какви са вариациите в българския геном в момента“, казва изпълнителният мениджър на Центъра по молекулярна медицина на Медицински университет – София проф. д-р Радка Кънева в „Историите ON AIR“.
Почти няма белег в нашето тяло, който да не е определен генетично – структура, височина, цвят на косата, метаболизъма. Интелектът и темпераментът също имат генетичен компонент, но той не е сто процента дефиниран. Тоест до голяма степен тези сложни белези, свързани с мисленето, се модулират в хода на живота, в резултат на взаимодействие на гените с факторите на околната среда.
ДНК е хранилището на генетичния ни материал и единствено място, където може да търси идентичността. ДНК или дезоксирибонуклеиновата киселина е молекула в ядрото на клетката. Тя е съвкупност от атоми, свързани в пространството във форма наподобяваща стълбичка, извита спираловидно.
Цялата информация за нас самите е кодирана от молекулата на ДНК, която е изградена от малки блокчета представляващи нашия генетичен код. Любопитен факт е, че ако се навържат всички хромозоми от една човешка клетка и ако от ДНК-то ѝ се построи нишка, тя ще е дълга два метра. Тези два метра се намират в една единствена клетка. А ако се съедини ДНК от всички клетки на човешкото тяло, изчисленията показват, че тази нишка може да се опъне от Земята до Луната. Това казва зам.-директорът на Института по молекулярна биология на БАН проф. д.б. Ива Угринова пред Bulgaria ON AIR.
Чии наследници сме ние, днешните българи? Въпросът вълнува не само археолози, историци и антрополози, а и генетици, микробиолози и молекулярни биолози. През 2016 година е направено първото по рода си мащабно проучване по темата. Тогава е сравнено ДНК от кости и зъби намерени в тракийски некрополи с генетичен материал на 900 съвременни българи. Резултатът изненадва всички – произходът ни няма общо със славяните, много близки сме с унгарците, хърватите и италианците. Носим гените на траки и прабългари.
Гледайте цялото видео във филма на Миглена Георгиева.
Тагове:
Източник: Bgonair.bg