Да обясня какво точно се случи в Мюнхен след речта на Джейди Ванс. Беше счупена една илюзия за политическата сила, умело подържана през целия ми съзнателен живот – илюзията, че политическата сила произхожда от и е подчинена на „моралните“ политически проповеди (а не обратното). Илюзията, че реалната сила е в думите и моралните проповеди.
Представете си за сравнение мутрите висаджии и сикаджии през 90-те, които гърбеха хора и им отнемаха бизнесите. Представете си, ако преди да изгърбят някой, висаджиите пращаха разни костюмирани и безобидни лелки-пиарки и чичковци-бюрократи по телевизии да четат проповеди как този, който предстои да бъде изгърбен, е „неморален“, „заплаха за демокрацията“, „не спазва човешките права“, „тиранин е“, „трябва да си ходи“. И след като изчетат тези „проповеди“, отиват мутрите и тихо го изгърбват.
В хората ще започне да се създава илюзия, че реалната сила, че „мускулите“ не са в мутрите, които гърбят, а в лелките и чичковците с костюми, които четат морални проповеди. Нещо такова беше в геополитиката. Когато геополитическите висаджии решат тайно, че някой трябва да бъде „изгърбен“, защото отказва да играе с тях и да си плаща рекета, първо пращаха моралните проповедници да обясняват колко е „лош“, „неморален“ и „заплаха за демокрацията“ нароченият за гърбене и бой.
Решават, че трябва да махнат Милошевич, защото не им играе по свирката, и пращат първо лелките и чичовците, завършили специалности „пиар“ и „политически науки“, да четат високопарни морални проповеди – „Милошевич е злодей, враг на демокрацията, модерно превъплъщение на Хитлер, извършва етническо прочистване, нарушава човешките права“. След което идват „мутрите“ с мускулите и бухалките (самолетите F-16) и вършат същинската работа. В съзнанието на хората остава илюзията, че Милошевич е махнат защото е „неморален“, и е махнат от леличките и чичковците, които са му чели морал. Същото беше със Саддам 2003, с Асад, с Майдана в Киев и с какво ли още не.
Знаменателното събитие, белязано от речта на Джейди Ванс, беше, че от този момент нататък „лелките и чичковците“ с бюрократски костюмчета и аура, които четат морални проповеди, вече НЯМАТ МУТРИ и МУСКУЛИ зад гърба си, които да превърнат техните морални заклинания в истинска и реална сила. Вече са просто едни безобидни и безсилни бюрократчета, които ти размахват пръст и ти четат морал, но които нямат никой силен зад гърба си.
Те в момента не знаят на кой свят се намират. Целият си живот са отдали на вярата в тази илюзия и сега отказват да приемат, че тя не съществува. Досущ като онзи японски войник, който в джунглата на Филипините през 60-те години още отказвал да приеме, че войната отдавна е свършила и загубена.
В момента са като някакви луди, които са се навели над празния кладенец и крещят разни заклинания по него и му четат морал. „Европа трябва….“, „Украйна заслужава…“, „Русия не бива…“, „трябва“. „ще“, „трябва“ – крещят лелките и чичковците, дълбоко вярвайки, че абстрактният им словесен морализъм има някаква реална сила и отказвайки да приемат новата реалност – че са безсилни, че са безобидни и импотентни, че са просто едни говорещи и четящи морал костюми.
Тихомир Чергов, фейсбук
Bnews.bg