Квадратчето „Не подкрепям никого“ събра почти 109 хил. гласа на изборите на 2 април, което би означавало, че ако тази опция беше партия, то тя щеше да влезе в новия парламент. За справка – „Има такъв народ“ събра точно 103 641 гласа на тези избори.
„Имаме две дълго време каращи се сили, близо 3 години. Няма изход от техния спор. На няколко пъти хората ги подкрепиха, те не успяха да излъчат стабилна власт. Поради тази причина има силна поляризация на хора, които отиват по средата – това са активни хора, които желаят да участват в процесите, но не виждат кого да подкрепят. Доверието в политическите партии е проблем, затова расте квадратчето „Не подкрепям никого“, коментира социологът от „Галъп интернешънъл“ Яница Петкова пред Bulgaria ON AIR.
свързани
По думите ѝ машинното гласуване през последните 1-2 години също стимулира този ръст.
„Хората сякаш видяха символно значение в това нещо – протестен вот. Гласовете „Не подкрепям никого“ се премахват преди да бъдат сметнати мандатите, но не ги виждам като загубени. Показват вид политическо становище, което е ясно заявено“, каза още Петкова.
свързани
Изборният наблюдател Стоил Стоилов припомни в ефира на „България сутрин“ как се стигна до въвеждането на тази опция в бюлетината и обясни:
Появи се задължителното гласуване и се въведе възможността да не подкрепяш никого. От страх да не ни накажат, ние влизаме в секцията и не подкрепяме никого. С едната ръка го гласуваха, с другата звъннаха на Конституционния съд и казаха: Я го отменете това. От тази сага остана квадратчето „Не подкрепям никого“. То загуби този смисъл – да се скриеш в тази опция. Сега този глас преминава в протестен вот.
свързани
Петкова отбеляза, че главно млади хора са избрали „Не подкрепям никого“ – една трета са младежи на възраст до 30 г. Малко над 2/3 от избралите тази опция са жени. На „Не подкрепям никого“ са заложили основно висшисти и работещи интелигентни хора, които са разочаровани от политическия елит, сочат данните на изборната социология.
МАШИННОТО ГЛАСУВАНЕ
„Машините много трудно се защитават. В света има над 190 държави, в които се произвеждат избори с хартиена бюлетина. Няма спор, че има някакво удобство в машините. Но че те не повишиха доверието в изборния процес, а отвориха още една ниша да се атакува технологията, това също е факт. Парите са похарчени, дайте да направим усилие за цели машинни секции и отделно за хартиени. Това смесване накара СИК да правят 3 протокола. Българският протокол е ужасен и изглежда като нотариален акт, хората с основание се сърдят“, заяви Стоилов.
свързани
Според Петкова протоколът изглежда по този начин, защото преди всеки вот променяме правилата и се добавя ново и ново нещо. „Сложиха се машини, след това се каза: Това не е достатъчно, трябват и камери. Не се повиши доверието, защото не се даде шанс„, убедена е тя.
Социологът съобщи, че на 2 април преимуществено хората са гласували с машини.
Стоил Стоилов изтъкна, че в България няма обучение на изборната администрация. „Обикновено е около два часа, в които един час пожарникари и полицаи ни обясняват и около един час преглед на протокола. На места съм чувал как обучителите дават грешни указания на секционните избирателни комисии“, поясни той.
свързани
Петкова посочи още един интересен факт след изборите на 2 април – по-образованите хора в по-голяма част са гласувал за ПП-ДБ, но ПП се е разгърнала към всички слоеве в обществото. Електоратите на ГЕРБ и ПП-ДБ вече са почти еднотипни. Най-възрастните хора пък традиционно са подкрепили БСП. Структурата на вота на „Левицата“ е подобна, там обаче има доста повече висшисти, става ясно от данните.
Очаквайте видеото с целия разговор.
Тагове:
Източник: Bgonair.bg