Пострадалата при руска бомбардировка жилищна сграда продължава да се руши. Фасадата е опожарена, дворът е обсипан със счупени стъкла. Фактът, че точно този град – Кривой рог – бе ударен наскоро от руснаците, не е лишен от горчива символика, посочва АРД. Става дума за родния град на президента Володимир Зеленски, в който живеят 600 000 души.
„Беше три часа през нощта. Не можех да спя. Изведнъж чух трясък – точно в двора ни. Вратата на балкона изхвърча от пантите, съседките затичаха навън, аз ги последвах“, разказа Тетяна Николаевна пред германската медия.
свързани
Съседната къща била в пламъци. Ударната вълна засегнала много сгради, разказва местната жителка Людмила: „В жилището ми всичко се разлетя – шкафове, стъкла, предмети. Външната врата се бе заклещила, съседите я отвориха отвън. Дойдоха полицаи и пожарникари, след което ни евакуираха в убежището на едно училище“.
Жителите на квартала все още не са преодолели шока. Нападението остави следи, казва пред АРД Света Хрибьонкина.
„Малкият ми син има панически атаки, често се буди нощем и се изпъва като войник. По-големият тъкмо взе годишните си изпити в училище. Питах го дали се страхува, а той каза – вече не се страхувам от нищо“, допълва Хрибьонкина.
Ракетното нападение причини 13 жертви. Тетяна Николаевна споделя, че оцеляването ѝ е чисто чудо. Същевременно тъгува за съседите си, които е познавала добре.
свързани
Олена Василевна е главна лекарка на болницата, в която се лекуват хора, пострадали от бомбардировките.
„Двама от ранените имаха толкова тежки изгаряния, че не можахме да им помогнем. Всички останали са относително стабилни. Те получават и психологическа помощ“, казва тя пред АРД, цитирано от DW.
Лекарката посочва, че въздушният удар представлява трагедия за целия град и е нагледен пример за произвола и бруталността на руската нападателна война. Някои от оцелелите са изгубили всичко. Част от хората са се настанили временно при роднини и приятели.
Лекарката споделя пред АРД и че мъката на оцелелите е огромна: „Една наша служителка загуби дъщеря си – тя и съпругът ѝ загинаха при нападението. И двамата бяха млади хора – в началото на 20-те си години. Каквато и подкрепа да оказваме на жената – след подобна загуба болката остава завинаги“.
Олена Василевна не крие и гордостта си от начина, по който местните жители са се отнесли към трагедията: „Един пациент дойде при нас чак няколко дни по-късно. Той имаше наранявания по гръбначния стълб. Помагал на хората, които скачали от високите етажи. Ние сме украинци, ние си помагаме взаимно и ще победим“, казва тя пред АРД.
свързани
В квартала, в който се намира разрушената сграда, хората се затрудняват да гледат положително в бъдещето. Преобладават тъгата и страхът, казва пред АРД Николаевна със сълзи на очите. Синът ѝ се опитва да я убеди да избяга чужбина, но тя не иска да напуска града.
Съседката Людмила изглежда по-спокойна, но е много огорчена. Пита се защо са тези ракетни нападения, защо е тази война. „Ние не сме лоши хора. Пожелавам си само и хората в Русия да преживеят някоя такава нощ и да оцелеят, за да знаят как се чувстваме сега ние“, завършва репортажът на АРД.
Снимка: БГНЕС
Тагове:
Източник: Bgonair.bg