Патриарх Даниил: Ние какви сме, че да преименуваме храма „Св. Ал. Невски“?

По думите на патриарх Даниил обществото ни се нуждае от просвета.

Църквата като богочовешки организъм съществува 2000 години. Тя има свои вътрешни правила, които с хилядолетия са показали, че дават възможност църквата да се приспособи при всякакви условия, при всякакви политически системи, при различни отношения на управляващи към църквата. Важното е това, което с усъвършенстването, личното усъвършенстване на духовенството, да може свидетелството за вярата да стигнат хората. Това заяви Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Даниил.

„Може би да се създадат възможности за хората, което е необходимо. В момента обществото ни се нуждае от просвета, просвета във вярата. Малко по малко започва да се осъществява една промяна, започва да се осъществява една връзка между хората и духовника в църквата и Христос, Господ Исус Христос преобразява живота на човек“, подчерта той.

Патриарх Даниил настоява в училище да се изучава религия

„Слава Богу преди няколко години се стигна до одобрение от Министерството на образованието на програма, по която да се осъществява преподаването по предмета “ Религия и православие“ в училищата. В момента е като свободно избираема форма – било занимание по интереси, било по някой извънкласна форма. От голямо значение е този предмет да присъства в редовната програма, както са всички останали предмети. Ние не даваме възможност на децата да се запознаят с примера на Свети Иван Рилски. Това ще им бъде плюс, или ще им бъде във вреда, питам аз! Необходимостта от въвеждане на този предмет е очевидна, за съжаление все още у някои хора, някои сънародници, включително фактори в образованието, съществуват такива предразсъдъци“, допълни Негово Светейшество, цитиран от БНР.

Попитан какво е отношението на Българската Православна църква към призивите за преименуване на храм-паметника „Свети Александър Невски“, патриарх Даниил отговори: „Мисля, че става въпрос за едно голямо неразбиране. Не знаем за какво става въпрос. Хората, които им се въртят такива мисли в главите, не знаят за какво става въпрос. И аз съм убеден, че това идва от нецърковни среди. Хора, които не ходят на богослужение в „Св. Ал. Невски“, но мислят, че знаят как трябва да се казва храмът и как трябва да се казва площадът. И аз питам днес – ние днес, техните потомци, зачитаме ли волята и усилията на дарителите, които са на този храм. Мислим ли за това? Ние какви сме? Безродници ли ще се наречем? В продължение на близо 100 години няма по-великолепен, красив храм от „Свети Александър Невски“ на Балканския полуостров. И ние днес, и то хора, които не познават църковния живот, да им се въртят такива мисли в главата – да променят името на храма. Такова нещо се е случило“.

„В „Свети Александър Невски“ е опелото на Царя. Там след това е възстановяването на Патриаршията – 1953 г. Целокупният народ се е събирал при всякакви поводи в общонационалния живот – било да се помоли в скръб, било да благодари на Бог, да Го прослави. През всичкото това време храмът е служил да събира хората, да подкрепя хората при техните нужди. И питаме на кой му идват сега такива мисли? Какво е пречило името на храма, за да върши той своята функция през всичкото това време?“, попита той.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев/ Bulgaria ON AIR