Кожата добива сивкав оттенък и губи блясък.
Тютюнопушенето е социалнозначим рисков фактор с негативен ефект върху всички органи и системи в човешкия организъм. Известна е най-силна връзката на цигарите със сърдечно-съдовата и дихателната система, но те оказват и сериозно въздействие върху кожата и кожните придатъци (косми и нокти). Кожните промени при пушачите често се неглижират, въпреки че са клинично и социалнозначими, се казва в публикация на ВМА.
Цигареният дим причинява т.нар „оксидативен стрес“ чрез натрупване на вредните свободни радикали с последващ спазъм на съдовете и намаляване на притока на кислород и хранителни вещества към кожата, което води до тъканна исхемия. Намаляват се защитните механизми на организма и се нарушава синтезът на колаген и еластин – основни структурни протеини, отговорни за еластичността и плътността на кожата.
свързани
Това е причина и за най-често наблюдавания ефект на цигарения дим върху кожата, а именно преждевременното стареене с оформяне на т.нар. „пушаческо лице“. То се изразява в ускорено формиране на изразени мимически бръчки (напр. пачи крак в латералния очен ъгъл към слепоочията, вертикална гънка пред „ушите, бръчки на пушач около устните т.нар „баркод“), отпуснати и подпухнали клепачи, сивкав цвят на кожата, суха и груба кожа, пояснява доц. Весел Кантарджиев, началник на Клиника по дерматология на ВМА.
свързани
Тютюнопушенето се свързва с редица дерматологични заболявания. Установена е по-висока честота на тютюнопушене при почти всички дерматологични страдания, но най-често при псориазис, палмо-плантарна пустулоза, кожен лупус еритематозус и гноен хидраденит, като се наблюдава по-тежко протичане и намален отговор към терапия. Учените смятат, че при псориазис патофизиологията се дължи на свързване на никотина с имунни клетки, като се провокират възпалителни медиатори, които насърчава клетките в епидермиса (наречени кератиноцитите) по-бързо да се разрастват и размножават.
Палмо-плантарната пустулоза е трудна за лечение, хронична и инвалидизираща дерматоза, характеризираща се с пустули, зачервяване и залющване на дланите и стъпалата. Засяга предимно жени на средна възраст, като над 90% от пациентите пушат. Пушачите развиват по-тежки и устойчиви форми на заболяването. Възпалителните процеси, предизвикани от никотина и другите химикали в цигарите могат да изострят симптомите и да доведат до по-бързо прогресиране на болестта.
При гноен хидарденит, тютюнопушенето може да доведе до активиране на възпалителни механизми, водещи до запушване на космените фоликулите и апокринните потни жлези, което създава условия за развитието на бактериална инфекция и абсцеси. В еволюция лезиите преминават с образуване на белези и трайни увреждания на кожата.
Има повече от десетократен риск от хроничен кожен лупус еритематозус при пушачи в сравнение с непушачи, поради повишаване на автоимунната активност. Съществува становище, че лечението на лупуса с хидроксихлорохин е по-малко ефективно при пушачи, поради блокиране на действието на лекарството от никотина.
В допълнение, пушачите имат повишен риск от плоскоклетъчен карцином на кожата, но не е установена същата връзка с базоцелуларния карцином. Проучвания показват, че пушенето е свързано с удвоен риск и по-голяма вероятност от рецидиви. Канцерогените в тютюневия дим увреждат клетъчната ДНК и водят до генетични мутации, които могат да предизвикат образуването на тумори. Пушенето също така засилва вредните ефекти от слънчевата радиация, което увеличава риска от развитие на кожен рак, особено в комбинация с ултравиолетова експозиция.
Учени подкрепят идеята, че спиране на тютюнопушенето намалява риска от метастази в следствие на рак на устните поне с 2-3 пъти.
Трудното зарастване на рани при пушачи е още един клиничен проблем. В условия на хирургични интервенции, това води до повишен риск от инфекции, некроза и неестетични белези.
Тютюнопушенето не само влияе върху кожата на лицето, а и върху цялостното ѝ състояние. Дефицитът на витамини, особено витамин А и С, в комбинация с оксидативен стрес, води до сухота, сивкав оттенък и загуба на блясък. Пушенето уврежда и ноктите и косата – води до чупливост, оредяване и повишена себорея, казва още доц. Кантарджиев. Цялата публикация можете да откриете в сайта на лечебното заведение.
Снимка: freepik
Тагове:
Източник: Bgonair.bg