Тодор Толев по онова време е близък с всички фактори във властта
На 16 юни 2003 г. на столичната улица „„11 август“ №40 прозвучават изстрели. Часът е 9.00, а мъж на около 60 години се кани да отключи вратата на офиса си. Куршумите го уцелват в гръб, той се свлича на земята. Килърите стрелят от стар „Фиат Уно“, който даже не спира, а само намалява. Куршумите са предназначени за Тодор Толев, когото познатите му наричат Бялата лисица. Толев е улучен в гърба и врата с четири куршума. Пада и умира на място.
Съседка от втория етаж на къщата разказва по-късно пред разследващите, че малко преди убийството чула бизнесмена да говори на високо, все едно се кара с някого. Събеседникът му бил мъж, вероятно някой от служителите във фирмата му.
Толев не се движи с охрана, въпреки че месец по-рано срещу него е извършено покушение, което е неуспешно. Един от куршумите все пак го ранява в ухото и той търси помощ в „Пирогов“. В спешната болница има кабинет на дежурен полицай от СДВР и именно той дава информация за случката, защото бизнесменът не съобщава на МВР за инцидента. Все пак той е разпитан, но твърди, че куршумът просвистял, докато вървял по улицата и вероятно е случайност. Изстрелът дошъл откъм гърба му и затова не видял нападателя. Бялата лисица не иска гласност. Дори на приятелите си не казва мястото, където е бил ранен. В полицията също мълчи, но криминалисти предполагат, че Толев е знаел кой иска смъртта му.
Вторият атентат обаче е успешен, припомня в. „Галерия“. Килърите поне час са дебнали жертвата си, ще установят по-късно полицаи. Криминалисти се чудят защо след първото покушение Толев се движи без модерните тогава бодигардове, но познатите му твърдят, че бил свикнал сам да решава проблемите си.
Той се е смятал за недосегаем заради близките си връзки с политици и милионери, както и във върховете на спецслужбите. Това се оказва фатално за него. През целия си живот Толев се крие от публичност, не парадира с богатството си, както много от новоизлюпените предприемачи. Името му не говори нищо на огромна част от българите, когато вестниците съобщават за разстрела му.
Състоянието си натрупва през 1994 – 1995 г., когато при едно пътува до Израел открива златната мина на импулсните телефони за секс услуги и игри. Големите пари идват обаче от изкуствено „набиване“ на импулси, което Бялата лисица пръв прилага у нас и така, по оперативни данни на контраразузнаването, успява да точи по няколко милиона годишно до края на 1998 г. Схемата работи просто – имитира се трафик от частни или фирмени абонати към БТК, които после държавната телекомуникационна компания изплаща на фирмата на Толев. В началото на 90-те години Бялата лисица заедно с Крамисир Стойчев и Стюард Каралян участва в създаването на първия GSM оператор „Цитрон“.
Години по-късно „съдружникът на властта“ е много близък с тогавашния шеф на „Мобилтел“ Владимир Грашнов. Именно Толев бил човекът, който бил консултант и съдействал на израелската фирма „Формула“ да продаде билинг система на „МТел“, припомнят си хора от бранша. Толев до смъртта си държи над 80% от бизнеса с импулсни телефони чрез фирмата си „ВТТ Карго сървисиз“.
Подобни публикации
Легенди се носят за това как Колев успява да неутрализира конкурентите си в основния си бизнес – с импулсните телефони. Първият си договор с БТК той сключва на 8 септември 1994 г. За първите три години фирмата му печели над 2 000 000 млн., а само за 1998 г. – 5 000 000 лв. През 1999 г. компанията му достига рекордните приходи от 8 милиона лв.
Пъшкането по секс телефоните обаче не е единственият бизнес на Толев. През същата 1999 г. той, заедно със Славчо Христов, купува фабриката за цигари в Харманли. Фирмата им „Норт“ държи половината от „Норт табак“. Другата е собственост на сърбина Миролюб Нешеч. Цигари със собствена марка – „Европа“, при югоембаргото са изнасяни за Сърбия най-вече за армията на съседната страна. Година по-късно Славчо Христов напуска „Норт“ тогава се заговаря, че фабриката произвежда и пласира цигари без бандерол – както у нас, така и зад граница, основно в Турция.
За контрабандата му помагал негов близък приятел – Фатик. Два месеца след Толев, Факит също е застрелян. Криминалисти свързват двете убийства и смятат, че поръчителят е един и същ. Няма обаче нито едно доказателство за това, а мотивите за разстрела на Толев могат да бъдат толкова много и затова разследващите така и не стигат до истината. Малко преди да бъде убит, Бялата лисица продава фабриката.
Една от версиите след убийството е, че е замесена сръбската мафия.
Толев е изключително гъвкав играч, но е отстъпчив само пред силните на деня, на които разчита не само за бизнеса си, но и за безопасността си. Той не би отстъпил позиции пред хора, които смята за дребни играчи и това е могло да му изиграе лош номер.
Въпреки че е замесен в е особено законни дела срещу него не е имало нито едно разследване. Убийството му обаче така и не бе разкрито.
Бялата лисица има и тесни връзки със службите за сигурност – и преди 10 ноември 1989 г., и след промяната. Първоначално той е сътрудник на милицията, но качествата му са оценени и той е прехвърлен към Второ главно управление на ДС, по неофициална информация е бил агент по линия на интелигенцията.
Иначе се водел на заплата в киноцентъра „Бояна“, работил е като директор на продукция.