„Той имаше много приятели, но в работата си беше вълк единак.“ Това твърдят хора от обкръжението на най-колоритния борец от времето на силовите групировки – Юри Галев. Той се различава от всички мутри от 90-те. Не се перчи с връзки с манекенки, не купува скъпи дрехи, не се движи с охрана, не строи дворци. Юрий Галев лично влиза в битки, а юмруците му се опитали доста висаджии, припомня „Галерия“.
Той си създава много врагове, защото мрази трибуквената групировка и защитава тези, които страдат от нея, може би това му струва живота.
И досега не се знае кой изпрати килърите, разстреляли го с 10 куршума, не бяха открити изпълнителите на „мократа поръчка“.
Във фаталната нощ на 19 срещу 20 юни 2010 година Юри Галев купонясва с приятели в собствения си ресторант в Боровец. Той е душата на компанията и забавлява всички с истории. Нищо не предвещава, че само след часове ще го залеят с дъжд от куршуми. Малко преди 4:00 Галев сяда зад волана на Mercedes-а си, за да се прибере в дома си в село Бели Искър. До него е келнер от заведението, който също е в тази посока. Близо до местността. „Войнишко чешме“ засвистяват куршумите. Килърите изстрелват от Калашников два пълнителя, 10 от куршумите попадат в тялото на Юри. Въпреки раните си той продължава да кара, но губи съзнание на метри от дома си.
Виковете на спътника му са чути директора на местното училище който се обажда в бърза помощ. Смята се, че стрелците са били двама.
През 2009 година на същото място неизвестен убиец стреля по колата на Галев, в която той пътува с брат си Александър, но така и не успява да улучи никого. След стрелбата тежко раненият Галев настъпил колата и избягал по капли. Mercedes-ът се удря в мантинели няколко пъти. Пристигналите лекари заварят Галев жив и го откарват в Пирогов. Започва разследване. Версиите обаче са твърде много. През годините буйният Юри си създава доста врагове – като се започне от ви се стигне до дървената мафия, силовата групировка и трън в очите на Галев още докато Косьо Самоковеца е само обикновен охранител в хотелска дискотека. Разказват, че Юри ходил из зимния курорт и като видел някъде значка или емблема на ВИС-2 я късал заедно с дрехите.
През Юни 1995 година той стреля по мерцедеса на Георги Илиев, но после твърди, че не искал да го убие, а само да го сплаши. Година по-късно Галев и негови приятели пребиват двайсетина висаджии в бар Струма в Перник. Няколко души увисват на врата му, но не успяват да се справят с бившия борец и един от тях стреля в крака му.
Подобни публикации
Юри лежи в Пирогов 10 дни и силният му организъм дава надежда на лекарите, че може да оцелее. Сърцето му обаче не издържа. Галев получава инфаркт, който е овладян от медиците, но два дни по-късно втори сърдечен удар го довършва.
Юри живее в бащината си къща в село Бели Искър, построена през 70-те години. Едва няколко години преди смъртта му е измазана. Според съселяни, семейството не живеело богато, но парите им стигали. Ако някой опирал до дребен заем винаги можел да поиска. Юри не само не притискал длъжниците, а и много често махвал с ръка и опрощавал заемите на най-бедните. Така печели уважението на хората и се прославил като местния Робин Худ.
Буйният му характер обаче му създава и врагове. Галев е бивш борец, започнал кариерата си като олимпийска надежда в школата на ЦСКА. В средата на 90-те години, когато борците се събират под крилото на ВИС, той е по-близко до отбора на Иво Карамански.
През 1995 година той влиза в криминалните сводки след стрелба в хотел Рила в Боровец. Малко след това в кръчмата в родното му село Бели Искър се замества в престрелка с Косьо Самоковеца и десетина души от хората му. От куршумите са ранени трима случайни клиенти, а Галев е обявен за издирване.
Той се укрива при роднини на жена си в Монтана, докато в местното заведение се включва в побой и е задържан, но само за месец. Една излязъл от ареста, той отново участва в стрелба – този път след сбиване с висаджии в заведение в Перник. На 2-и юни 2010 година Юри пребива охранители на лифт в Боровец, защото се скарали със сина му. Няколко дни по-късно негови приближени са арестувани за палеж на офис на фирма „Бороспорт“.
Убийството му става повод да бъдат арестувани Пешо Сумиста и аверите му, които са основните заподозрени. Те са с доживотни присъди за други престъпления, но обвинението за смъртта на Галев отпадна, след като не можа да бъде доказано.
Криминалистите нищят и версията за конкуренция на дървената мафия. Малко преди да бъде убит, той се заел да открие кой е застрелял приятеля му Стоян Стоянов, който се занимавал с дървен материал. Двамата имали големи планове за бизнес, на убийството осуетило намеренията им. Тогава Галев се заклел, че ще отмъсти на килърите. Започнал собствено разследване, което така и не успял да завърши. Хората от Бели Искър са категорични, че преди двете стрелби- по Стоянов и по Юри, в селото идвали външни хора. Обикаляли са поне няколко дни, след това изчезнали. Непознатите не били чужденци, но никой не разбрал защо са се въртели наоколо. Въпреки мераците към бизнеса, душата на Галев била в спорта. Той бил бос на самоковския футболен клуб „Рилски спортист“, от когото имал само загуби, но така и не го изоставил. През последните години от живота си Юри Галев влезе в политиката като стана общински съветник в Самоков от партия Атака. Имал още по-големи планове, но така и не успял да ги осъществи.