Мария и Свилен Велеви са признати за виновни в това, че на 11.02.2018 г. в ж. к. „Люлин“ в София в съучастие като съизвършители умишлено умъртвили бащата на подсъдимата – Стефан Я. на 87 г., като деянието е извършено по особено мъчителен за пострадалия начин.На Мария Велева е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 г., а на Свилен Велев – за срок от 15 г. С решение на САС по в.н.о.х.д. № 1261/2020 г. присъдата е потвърдена. С решение от 23.05.2022 г. на ВКС е отменено решението на САС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. След връщането е постановено сега обжалваното въззивно решение.Съдебният състав на ВКС приема жалбата за неоснователна.
Подобни публикации
От касационната инстанция е разгледан на първо място доводът на жалбоподателя за „очебийно пристрастие на въззивния съдебен състав“. Критериите за осъществяване на правосъдието от независим и безпристрастен съд се извеждат от практиката на Европейския съд по правата на човека, който приема, че наличието на безпристрастност се определя според субективен тест, основан на личното убеждение на съдията в даден случай, а също и според обективен тест, който установява дали съдията е предложил гаранции, достатъчни да изключат всяко законно съмнение в това отношение от гледна точка на външния наблюдател.Според върховните съдии в конкретния случай липсват обективни данни, сочещи предубеденост на когото и да е от членовете на въззивния съдебен състав съобразно субективния тест. В рамките на обективния тест въззивният състав също е представил достатъчно убедителни гаранции на страните по делото, както и на обществото, които успешно да изключат всяко легитимно съмнение в това отношение, като се има предвид, че е обсъдил задълбочено основните възражения на защитата.