Публичното представяне на софтуера на “Информационно обслужване” за компютърна обработка на резултатите като „калкулатор“ е не само подвеждащо, но и опасно изкривяване на действителността. Ако той наистина е просто инструмент за събиране и изчисляване на числа, защо тогава продължаваме да плащаме милиони за неговото „надграждане“?
Необходими са:
✅ Независим технически одит на софтуера на ИО.
✅ Пълна прозрачност на разходите за неговото разработване и поддръжка.
✅ Гаранции за сигурността и липсата на нерегламентиран достъп до системата.
Софтуерът, който решава съдбата на изборите, не може да остане мистерия. Залогът е твърде голям.
Финансовата логика – защо всяко „надграждане“ струва над 500 хил. лв?
Ако софтуерът наистина беше прост калкулатор, разходите за неговата поддръжка щяха да бъдат минимални. Вместо това, на всеки избори се отпускат огромни суми за „поддръжка и разработване“, без ясна разбивка на разходите в договорите с ЦИК. Това поставя редица въпроси:
Какво точно се разработва? Ако системата е елементарна, защо тези суми са толкова големи?
Защо липсва детайлна разбивка на цената?
Ако не е просто калкулатор, тогава какво представлява системата? Дори сложни счетоводни програми не струват толкова, което предполага, че софтуерът има повече функции, отколкото се признава официално.
Финансови данни за парламентарните избори
Парламентарните избори в последните години показват значителни разходи за софтуера на ИО за компютърна обработка на резултатите от изборите:
ПИ 27.10.24 – 3,96 млн. лв.
ПИ 02.04.23 – 4,5 млн. лв.
ПИ 2.10.22 – 3,8 млн. лв.
ПИ 14.11.21 – 5,9 млн. лв.
ПИ 11.07.21 – 3,24 млн. лв.
ПИ 04.04.21 – 2,5 млн. лв.
Тези стойности ясно показват, че разходите не следват логична прогресия и са значителни.
Интересна финансова аномалия
Любопитно е, че разходите за разработването на софтуера, който би трябвало да бъде „просто калкулатор“, рязко се променят през годините, за които има разбивка в договорите:
2022 г. – 746 500 лв. без ДДС
2023 г. – 854 000 лв. без ДДС
2024 г. – 0 лв.
Въпреки че през 2024 г. няма отделно перо за разработка на софтуера, общата сума, платена за изборите, е по-голяма от тази за ПИ през 2022 г. Това поражда въпроса: Къде отиват тези средства и какво всъщност плащаме? Тази информация е налична в договорите на ЦИК с “Информационно обслужване” АД, публикувани в ЦАИС АОП.
Скрити функционалности и нива на достъп – има ли риск от манипулация?
Крайният резултат от изборите зависи от това какво ще генерира операторът на ИО в Районната избирателна комисия (РИК). Това поражда риск от манипулация чрез:
Различни нива на достъп – Дали определени оператори на ИО разполагат с повече информация и възможности за влияние върху резултатите?
Автоматични корекции – Възможно ли е софтуерът да съдържа механизми за „калибриране“ или коригиране на данни, които биха могли да наклонят резултатите в една или друга посока?
Без независим технически одит тези въпроси остават без отговор.
Киберсигурност – сигурно ли е, че няма външна намеса?
Системата на ИО обработва най-чувствителните данни от изборите, но доколко тя е защитена от външни и вътрешни заплахи? Без пълен одит на киберсигурността няма как да бъдем сигурни, че:
Няма външен достъп – Софтуерът може да съдържа уязвимости, които позволяват манипулация отвън.
Няма вътрешна намеса – Ако системата позволява редактиране на данни на определени нива, как се гарантира, че това не се използва неправомерно?
Архивите са защитени – Ако има възможност за промяна на архивираните данни, това е сериозен пробив в сигурността.
Заключение: Одитът е задължителен!
Тези въпроси не могат да бъдат игнорирани. Ако няма какво да се крие, защо не се допуска независим технически и финансов одит? Докато не бъде осигурена прозрачност, твърдението, че софтуерът е „просто калкулатор“, не издържа на критика.
Демократичен център
Bnews.bg