Малцина знаят за природният ядрен реактор.
Повечето хора ще погледнат Wikipedia, ако зададете въпроса кога се е появил първият ядрен реактор на Земята – ще отговорят, че е пуснат през декември 1942 г. От една страна, това е вярно, но само ако говорим за реактор, създаден от човешката ръка.
Малцина обаче знаят, че на нашата планета от 1,8 милиарда години съществува естествен ядрен реактор, по който в продължение на хиляди години е протичала спонтанна верижна реакция на делене на уранови ядра. В момента той вече не работи, тъй като е свършило „ядреното гориво“.
Реакторът е открит в Габон, Африка, в началото на 70-те години
Учените предричат съществуването му още в средата на 50-те години. Естественият ядрен реактор е находище на уран, където верижната реакция на ядрено делене протича естествено, тоест без човешка намеса.
В такива реактори естествената уранова руда, наситена с вода и с подходящи характеристики, може да стартира и поддържа ядрени реакции за дълго време, както се случва в изкуствено създадените реактори.
свързани
През 1956 г., много преди откриването на естествения ядрен реактор в Африка, химикът и ядрен физик Пол Курода описва условията, при които на Земята е възможна самоподдържаща се верижна реакция. Както по-късно се оказа, представените от него данни са били много близо до реалността, пише „Hi-News“.
Реакторът с естествено делене работи на същия принцип като изкуствените реактори – ядра на уран-235, попадайки под въздействието на неутрони, се делят, отделя се топлина и се освобождават допълнителни неутрони. Тези неутрони удрят други атоми на уран, причинявайки допълнително делене. По този начин се поддържа верижната реакция.
В единствения известен естествен ядрен реактор водата се смята за ключов елемент, който е имал ролята на модератор на неутрони. Когато водата е близо до рудата, реакцията е активна. Тъй като водата се изпарява поради генерираната топлина, реакцията се забавя или спира. След охлаждане и връщане на водата, реакцията се възобновява, образувайки повтарящ се цикъл.
Четете повече в megavselena.bg.
Снимка: pixabay
Тагове:
Източник: Bgonair.bg