Приходите от въведеното на 13 октомври своеобразно мито от 20 лв./МВтч за вноса и преноса на руски природен газ у нас до 20 ноември са около 260 млн. лв., които обаче остават на хартия, дължими са от държавния газов оператор „Булгартрансгаз“ (БТГ), фактурирани са от него към руската „Газпром експорт“, но не са платени и с финансовото министерство се търси начин как те в крайна сметка да постъпят в държавната хазна.
Това коментира изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ (БТГ) Владимир Малинов пред журналисти по повод енергийната вноска, която разбуни духовете не само у нас, но и в Сърбия и Унгария, които я оспорват с мотива, че ще оскъпи доставките на синьо гориво за техните потребители, и се заканиха да искат от Брюксел наказателна процедура срещу България.
Енергийната вноска влезе в сила на 13 октомври, според законови промени, внесени от поотделно от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и депутата от ДПС Делян Пеевски и от депутата от ДПС Йордан Цонев, и приети някак между другото и задължаващи БТГ да плаща вноската, без да е ясен механизмът, по който операторът ще си търси парите от „Газпром“.
В крайна сметка депутатите промениха текстовете и от 20 ноември вече не БТГ, а руският концерн трябва да плаща сумата, като агенция „Митници“ и финансовото министерство ще си търсят парите, без засега да е ясно как ще стане това. Годишни постъпления от около 2 млрд. лв. от тази енергийна вноска бяха заложени и в проектобюджета за 2024 г., но след партийни разправии финансовият министър Асен Василев ги извади от приходната част.
Реклама
Така за периода 13-31 октомври дължимата сума за внесения руски газ е около 140 млн. лв., според данните от газовия оператор, а за 1-20 ноември – се изчислява на около 120 млн. лв., каза Владимир Малинов.
Първата сума вече е фактурирана на „Газпром експорт“, но не е платена от руската компания. „Булгартрансгаз“ е подал изискваната акцизна декларация но не е превеждал такива пари към агенция „Митници“. Вноската за втория период реално ще бъде фактурирана като приключи ноември, а за времето до края на месеца отговорността за плащането ѝ вече не е на БТГ, обясни шефът на дружеството.
Той отбеляза, че в момента се водят разговори с финансовия министър как да се процедира с тези около 260 млн. лв., чието плащане беше вменено на БТГ, но дружеството няма механизъм да ги изиска от „Газпром“. Търсената схема е операторът да не ги плаща, а събирането и на тези средства да се поеме от агенция „Митници“.
„Ако „Газпром“ не плати, има механизъм за събиране на вземанията – налагане на обезпечителни мерки като активиране и усвояване на банкови гаранции и изземане на активи“, заяви финансовият министър Асен Василев преди около месец.
В България обаче „Газпром“ се освободи или е в процес на продажба на своите бензиностанции и няма съществени активи, а банковите гаранции по транзитните договори не може да се използват като обезпечение за друго освен за преноса на газ. Но според експерти като член на ЕС България може да поиска арест на активи на руския газов концерн на територията на Евросъюза.