Димитър Ангелов – Дучето е роден на 20 октомври 1965 г. в София. Завършил е тежко машиностроене. Вече над половин век Дучето е заклет цесекар. През 1974 г. е първият му мач на ЦСКА срещу „Славия“ на националния стадион, където го води баща му. С времето влиянието му в агитката се увеличава и в края на миналия век е избран за председател на основния фенклуб на ЦСКА, който управлява цели 15 години. По негово време са открити още десетки фенклубове на червените в провинцията и чужбина. Димитър Ангелов минава за една от най-колоритните и скандални личности у нас, а името му често се набърква в различни напечени ситуации.
– Честит юбилей! Как се чувствате в началото на шестото десетилетие от живота си?
– Зная, че влязох в началото на шестото си десетилетие, но като дух се чувствам като 16-годишно момче. Желанията са ми като в младите години. Друг е въпросът, че потенциалът ми вече е доста различен (Смее се – б.а.). Важното е, че имам желания а когато човек желае да направи нещо, ще намери начин.
– Какво си пожелахте навръх рождения ден?
– Да съм полезен на себе си, на семейството си, на приятелите, на България. Винаги съм искал да бъда полезен на всички, които ме обичат и които аз обичам. За мен най-великото нещо е фамилията – да е здрава, да е сплотена.
– Каква беше изминалата година за вас в личен и в професионален план?
– Това, което зависи от мен, аз го правя. Друг е въпросът какво ще се случи. Това го решава онзи, който е над всички нас. Онези, конто упражняват властта, би трябвало да са малко по-смирени. Онези, които се подчиняват на властта, също трябва да са по-смирени, човек може да притежава всичко, което иска, ко не може да има утрешния ден. Не може да си го гарантира. Утрешният ден зависи от този горе, той решава дали ще ти го даде или не. Затова говоря за смирението, важно нещо в живота е. Както и благодарността. Винаги съм бил за мир, за просперитет. Нека хората, които управляват, да имат чувство за самодостатъчност и да бъдат хора с интелект.
– Имате ли незабравим рожден ден?
– Всеки земен ден ми е незабравим, хубав, приятен. Рождените дни минават и отминават, не са нещо особено. Незабравими са детските ми рождени дни. Тогава се радвах на подаръците, които получавах, на баба и дядо. Къщата ни беше пълна с хора, с усмивки. Помня едно колело, което дядо ми подари. Не можех да откъсна очи от него. Много му се радвах. Тогава бях на 6-7 години. На сегашния ми рожден ден най-големият подарък ми направи внучката, която обича моя отбор ЦСКА. Двамата не пропускаме мачове на червените. Внукът ми подари торта с формата на футболна топка и надпис ЦСКА за 60-ата ми годишнина.
– Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли на близките си какво искате, или обичате елементите на изненадата?
– Близките ми знаят какво обичам и ми го подаряват. Свикнали са през годините. От случайни хора подаръци не приемам. Важното е, като ми даряват нещо да го правят от сърце.
– Помните ли първите спечелени от Вас пари – каква сума бяха, за какво ги похарчихте, почерпихте ли приятели?
– Много исках да си купя едни панталони, които бяха модерни през 80-те години на миналия век. Поради тази причина на 16 години почнах като общ работник – бутах една количка в завода за изчислителна техника, където работеше майка ми. Преди това ходех на бригада. С едни лопати лопатирахме житото, оттам също даваха по някой лев. Бях много щастлив, защото сколасах да си купя панталони и да отида на море. Взех 260 лева като общ работник и 80 лева от ТКЗС-то. Годината беше 1981-ва. Много пара беше това. Така че мога да кажа – с труд съм си изкарал първите пари. Сега искат от малки да са по далаверите.
– Любим филм?
– Харесвам старите български, исторически филми. Голям родолюбец съм и за мен „Хан Аспарух” е много добър филм, на световно ниво.
– С днешна дата има ли нещо, което ви притеснява, когато следите новините?
– Притесняват ме доста неща. Най-вече това, че българите сме прекалени интернационалисти. Нека бъдем малко повече българи, да мислим за България, да искаме мир, да настояваме за евтин бензин, за нормални цени в магазините. Нека да разберем, че трябва да държим на това, което имаме. Не да си унищожаваме държавата, икономиката, водата. Аз съм от рядката порода хора, която все още чете книги. Забраните не ми харесват. Да забраниш Пушкин, да забраниш Достоевски – това е признак на изключително ниска култура. Да забравиш кой е взел Херсон, кой го е локализирал, кой го е направил град. Да забравиш Одеса! Това не го разбирам. На мен лично ми омръзна да гледам едни и същи лица анализатори от телевизионния екран. Тези хора говорят едни и същи глупости. Не върви да говориш, че те болят колената като ходиш на работа, а след това тичаш след топката в Бистрица. Не върви да влизаш през задния вход на парламента, като има официален такъв. Ситуацията не е хепи. Трябва да се влиза през парадния вход, без значение дали си с пеньоар или нещо друго облечен. Политиката у нас е чудо на чудесата! (Смее се – б.а.).
– Виждате ли изход от тази „политическа приказка“ у нас?
– Изходът е един-единствен.
– И той е?
– Правилният човек.
– Добре, къде да го намерим този човек?
– Като гледам, те са го намерили вече. Или той ги е намерил. Всички реват, ама на мен мие кеф, че реват. Нека! Фен съм на голямото момче!
– Доволен ли сте от влизането ни в еврозоната?
– Притеснен съм, че след като ние влезем в еврозоната, тя ще приключи. Засега еврозоната не знае това. Французите вече го разбраха по трудния начин, немците също скоро ще го разберат. Германците, завалиите, страдат най-много. Като се вдигне цената на газа, ще ги питам как ще мрънкат. За България е важно да си останем българи, да гоним нашите си интереси, не европейските, не африканските, не американските. Сто долара за барел и нагоре не е гот. Не мога да ви кажа каква ще бъде зимата, защото не съм синоптик. Със сигурност ще бъде по-скъпа от миналата. Имахме прекрасна страна, имахме язовири, имахме тецове, имахме вецове, но забравихме да гледаме себе си, загрижени за общото благо. Онези, които управляват държавата, трябва да отстояват интересите на хората. Не е важно каква е валутната единица, важното е да е българска. Имали сме някога златен лев и той е бил вървежен по цял свят. Благодарение на него хората са се образовали, чели са. Българското Възраждане е извършено от хора на духа. През 1936 г. сърбите са имали два пъти Косово, албанците – Скендеберг, ние сме имали патриарх Евтимий. Сега имаме ненаплюскали се хора, неуки хора, без значение дали са от Банкя или от Храбърско. Не е нормално бивши прокурори и бивши полицаи да са ни промяна. Това е подмяна. Няма как ниският от Разград да се бори с оня от Банкя. Те са двете страни на една и съща монета.
– Любимо ястие?
– Обичам класическите български гозби. Печеното прасенце ми е едно от любимите.
Любима марка автомобил?
Понеже вече не харесвам Европа, няма да назова конкретна марка автомобил. Ще гледам за китайска кола, там има бъдеще.
– Как Виждате себе си след 5 години?
– Като щастлив дядо. Ще споделя нещо – аз си обичам отбора, обаче защо на всеки футболен отбор пише името на един хазартен клуб?! Няма как една надпревара да е честна, спортна и морална, когато рекламира хазарт. Когато хазартът не беше благодетел, нашите отбори играеха с „Ливърпул“, „Нотингам“, „Интер“. Тогава имахме футбол, побеждавахме. Не е нормално да се плащат данъци от хазарт, заложни къщи. Нормално е да имаш мазоли на ръката от мотиката, от сърпа, с който жънеш. Политиците трябва да бъдат избирани от хора, които плащат данъци. Това си го пожелавам!
– Какво е за вас ЦСКА?
– Любов! Обичам семейството. си, децата, внуците, приятелите и ЦСКА.
– Вярвате ли в любовта, или сте от хората, за които тя съществува само в изкуството?
– Безспорно има любов към семейството, към родината, към любимите хора, към любимата жена. Обичта идва с привързаността в дългата връзка. За съжаление, има хора, които обичат да мразят. Те просто не знаят какво е любов. Истински ги съжалявам.
– Как реагирате, когато се сблъскате с хорската завист?
– Рядко се сблъсквам. Аз съм от малкото, които нямат фейсбук, не чета, коментари, не ровя в мрежите. Това просто не ме вълнува, страхотна загуба на време е. Чета книги, много книги.
Източник: Уикенд
Kliuki.bg