Протести, студентски окупации и искания за отговорност
Сърбия отбелязва една година от трагедията в Нови Сад
Преди година срутването на козирката на жп гарата в Нови Сад в Сърбия отне живота на 16 души и предизвика вълна от протести в цялата страна.
Днес Сърбия отбелязва тази година като начало на трайно обществено движение, родено от трагедията.
Първи протести и оставки
Два дни след инцидента хиляди граждани излязоха на улиците на Белград, носейки плакати с кървави отпечатъци и лозунги като „Вашите ръце са окървавени“ и „Корупцията убива“.
На следващия ден министърът на строителството Горан Весич подаде оставка, но протестиращите настояваха за по-дълбоки реформи и пълна прозрачност относно документите за реконструкцията.
Още по темата
Първият голям митинг в Нови Сад на 5 ноември събра около 20 000 души.
След нападение срещу тихо бдение, свързвано с местни активисти на партията на президента Александър Вучич (СПП), студентите окупираха своите факултети в Белградския университет.
До края на годината студентите вече бяха ангажирани почти във всички университети и станаха водеща сила на националните протести.
Вучич обеща прозрачност и подкрепа за младите, но демонстрациите продължиха да набират сила.
На 22 декември над 100 000 души изпълниха улиците на Белград.
Още по темата
Ескалация на напрежението
Докато блокадите продължаваха, зачестиха и нападенията срещу протестиращи, включително побой над студенти с бейзболни бухалки.
Премиерът Милош Вучевич подаде оставка, предизвиквайки правителствен колапс.
Президентът бързо назначи нов кабинет и премиер, докато студентите обикаляха страната с велосипеди и походи, търсейки подкрепа сред населението в крепостите на управляващата партия.
Продължаващи протести
Малко преди голям опозиционен митинг, привърженици на Вучич издигнаха лагер от бели палатки пред президентството, охраняван от полицията.
Въпреки това протестите не спряха – на 15 март в Белград се събраха около 300 000 души.
Паралелно нараснаха и контрапротестите, а през август избухнаха сблъсъци между маскирани партийни активисти, демонстранти и полиция.
Бяха нападнати офиси на СПП, десетки протестиращи бяха арестувани, а правозащитници обвиниха властите в прекомерна сила.
Още по темата
През цялото време Вучич наричаше протестиращите „чужди агенти“ и „заговорници“, а проправителствените медии разпространяваха конспиративни версии, според които срутването на козирката било саботаж.
През септември 13 души, включително бившият министър Весич, бяха обвинени за инцидента.
Паралелно се провеждат антикорупционни разследвания и проверка от ЕС за злоупотреби с европейски средства.
Никой от обвиняемите не е в ареста, докато няколко студенти и активисти все още остават зад решетките след протестите, информира БГНЕС.
„Една година по-късно никой не е понесъл отговорност“, заявиха организаторите, призовавайки за „най-голямото възпоменателно събиране“ на 1 ноември.
Снимка: Reuters
Тагове:
Източник: Bgonair.bg