Посолството на Руската федерация на бул. „Драган Цанков” в София е непристъпна крепост. Зад огромната ограда, която опасва имота, са скрити цели 11 сгради.
През 1975 г., със задна дата, с Разпореждане № 301 Министерският съвет щедро отстъпва „безсрочно и безвъзмездно” на СССР правото на строеж върху държавен терен от 32 921 кв. м. Изграждане на „административно-жилищния комплекс на съветското посолство” се планира още от 1968 г.
Явява се обаче пречка – имотът е на Бялото братство. През 1927 г. на това място, тогава извън София, Петър Дънов основава селището „Изгрева”, в което се заселват негови последователи. Земята е закупен с техни средства.
Когато е взето решение за градеж на ново съветско посолство, там живеят около 150 души, а в съседство е гробът на Петър Дънов. Впрочем, за да има гроб на това място, е дадено специално разрешение от Министерския съвет, след като дъновистите пишат молба лично до Георги Димитров. Известно е, че Дънов го е спасявал няколко пъти преди 1944 г.
Реклама
Когато се разчува, че теренът в „Изгрев” е определен за сгради на руското и японското посолства, последователите на Петър Дънов пишат писмо до ЦК на БКП. Молбата им е да бъде съхранен „Изгрева”, като „център на духовно движение с общочовешко значение”, а също и като „собственост на Бялото братство”.
Под писмото има 95 подписа, нечувана дързост в края на 60-те години в комунистическа България. Отново е припомнено, че Дънов е укривал в дома си на ул. „Опълченска” съседа си Георги Димитров.
В крайна сметка японското посолство е отрязано от нова сграда на това място, за да не се мести гробът на Дънов, но върху другата част от имотите на Бялото братство е вдигнат руският „жилищно-административен комплекс”. Там, където днес са 11-те сгради на посолството някога е бил молитвеният дом на дъновистите, тяхната трапезария и поляната за паневритмия.
Когато през 1972 г. започва изграждането на дипломатическото представителство, всички постройки на братството са разрушени.