През 2025 г. се очаква поддържането на висок ръст на цените на жилищните имоти в България, показват данните в поредното издание на „Икономически преглед“ на БНБ, излязъл преди дни.
„Годишният растеж на индекса на цените на жилищата (ИЦЖ) възлезе на 15,1% през първото тримесечие на 2025 г. (спрямо 18,3% през предходното тримесечие). Нарастването на цените отразяваше едновременно поскъпването на новите (с 13,4%) и на съществуващите жилища (с 16,2%).
Повишението на цените на жилищата беше широкообхватно по областни градове, като най-съществено ускорение на темпа на растеж се наблюдаваше в Русе и Варна.
Фактори, които продължиха да подкрепят търсенето на жилища и да допринасят за покачването на цените им, бяха нарастването на доходите от труд, запазващата се силна кредитна активност в среда на исторически ниски нива на годишния процент на разходите по нови жилищни кредити, както и по-ограничените възможности за инвестиране на натрупаните в икономиката спестявания в условия на отрицателни реални лихвени проценти по депозитите на домакинствата“, пише в анализа на централната банка.
Само за сравнение – през 2022 г. жилищата са поскъпнали с 13,8%, а през 2023 г. – с 9,9% спрямо предходната година.
И през двете години нарастването на цените при вече съществуващите имоти е било по-високо от това при новопостроените. Само през 2024 г. тази тенденция е обърната в полза на новото строителство.
Според БНБ други проинфлационни фактори, влияещи на цените на имотите, са запазването на благоприятни в исторически план нагласи на домакинствата за придобиване на ново жилище, както и отчетеният растеж на годишна база на разходите за строителство на нови сгради
Реклама
през първото тримесечие на 2025 г. (със 7,2% спрямо растеж от 5,4% през предходното тримесечие).
„През първото тримесечие на 2025 г. съотношението „цена/наем на жилищата“, което е често използван индикатор за подцененост/надцененост на жилищата, продължи да надвишава съществено (с 47,5%) дългосрочната си (историческа) средна стойност. Това показва, че решенията на домакинствата за придобиване на жилище се определят от мотиви, различни от извличането на непосредствена финансова полза чрез отдаване под наем на новопридобитите имоти.
Такива причини биха могли да бъдат очаквания за продължаващо покачване на цените на жилищата (и реализиране на капиталова печалба след продажба в бъдеще) или възприемане на жилищата като актив за съхранение на стойност в условия на отрицателни лихвени проценти по депозитите на домакинствата“, констатират анализаторите на БНБ.
Описаната конюнктура едва ли ще се промени скоро, тъй като факторите, които я подкрепят, се очаква да останат устойчиви.
Според данните на БНБ, на първо място това са нарастващите брутни – с 15,2%, и реални – с 10,8% общи доходи на населението. Темпът им на увеличение е видимо по-висок от този на покачването на брутните – с 13,3%, и реалните – с 8,5% общи потребителски разходи.
На свой ред подобно съотношение логично води до ръст на спестяванията на населението, който, макар и да е по-бавен в сравнение с предходни години, продължава да е сериозен източник на свободни пари. На следващо място идват устойчивите, много ниски лихвени проценти както по жилищните кредити, така и по депозитите на граждани.
Първите дават възможност за достъп до евтин ресурс, а вторите подтикват населението към вложения в имоти поради липса на други инвестиционни алтернативи.
Това създава очаквания, че до края на годината, а и в по-дългосрочен план, ръстът на цените на жилищата у нас ще продължи да се измерва в двуцифрени числа.