Войници в Украйна: Примирието засега е непостижимо

Възможен ли е мир?

В лазарета „Червена Калина“, щом се стъмни, започват да пристигат първите ранени пехотинци – с почернели от пръстта лица и ръце. Те са от Покровското направление, което остава едно от най-трудните на фронта още от началото на миналата година. Военният лекар-травматолог Иван споделя мнението си, че преговорите за прекратяване на огъня досега изобщо не са дали отражение. Той се надява максимално бързо да настъпи примирие.

„Поне за един ден – и това ще е добре“, каза той.

Иван оперира сержант от една механизирана бригада, който заедно с четирима свои колеги се е натъкнал на мина. Евакуацията на пострадалите станала възможна едва два часа по-късно. Четиримата били контузени, а сержантът бил ранен тежко – докарали го с кръвоизливи и счупвания на двата крака. Докато Иван превързва рана и слага шини, фелдшери ободряват войника, който е почти в безсъзнание, и трият мръсотията от лицето му.

„Успяхме да запазим крака му„, казва накрая с облекчение единият от тях.

На сутринта, още преди разсъмване се събират пехотинците от 68-ма бригада, които трябва да отидат на позиция и да сменят своите колеги. Роман, който е командир на взвод в рамките на бригадата, обяснява, че смяната в пехотата често пропада. Неговото предишно дежурство е продължило цели 21 денонощия.

„Оттам е трудно да си тръгнеш – това е предната линия. А и хората не достигат„, допълва той.

Роман научил, че е имало преговори за прекратяване на огъня, след като се върнал от предната линия: „Докато си на фронта, постоянно очакваш по радиостанцията да кажат – момчета, примирие! Но ми се струва, че през това време имаше дори още повече стълкновения, отколкото преди това“.

По думите на Роман, пехотинците от неговата бригада отговарят за отбраната на Покровското направление. „Ние стоим на едно място. Но и това е много тежко“, посочва военният. Според него примирието засега е непостижимо, пише DW.

Друг военен, наречен „Милка“, също няма големи очаквания: „Ще повярвам, само когато моите момчета се върнат от позициите и кажат – не стреляха, беше спокойно“.

Неизвестността оказва известно положително влияние върху мотивацията на бойците, споделя впечатленията си Роман Гордецки, старши офицер от отделението за психологическа поддръжка на бойците от бригадата. Според него справедлив край на войната би било връщането към границите от 1991 година и привличането на всички военнопрестъпници към наказателна отговорност.

Снимка: Reuters