Избираме политици, но гласуваме и за политики. Когато говорим за хората с увреждания и техните семейства у нас, именно политиките са от решаващо значение за качеството им на живот.
Годината е 2010. Росица е щастливо омъжена, амбициозна, с успешна кариера в банка и с мечти за развитие. В себе си носи и другата си мечта – първото си дете. Животът обаче ѝ поднася изненада – малкият Николай се ражда преждевременно с тегло от едва 900 гр. Пет диагнози по-късно започва борбата.
„Предпочетох да родя в една болница, но се оказа, че там не може да се осъществи раждането, защото няма линейка, която да го транспортира, тъй като е много мъничък. Насочиха ме към друга болница. Наложи се да направим криотерапия, за да спасим зрението. Не знаехме, че е имало опция да отидем в Турция. Отидохме в Германия, но вече беше прекалено късно„, разказа Росица.
Законите у нас, касаещи хората с увреждания и техните семейства, са прекроявани десетки пъти – най-често след протести. И след всички тези промени семейството на Ники продължава да плаща за всичко само. Семейството успява да се справи въпреки политиците, без помощта на институциите.
„Има опция за един-два държавни центъра, но услугите не са качествени и времетраенето е много малко, не е достатъчно. Налага се да заплащаме в частни центрове, за да са по-качествени услугите. Трябва да има по-голяма подкрепа и да се осигурят хора, на които можем да разчитаме и да поверим децата си, когато на нас ни се налага да свършим нещо. Болката промени живота ми в положителна посока и се радвам на всеки един ден“, сподели още Росица.
13 години и 7 операции по-късно Ники печели медали от плувни състезания, ходи на конна езда и помага в храма в софийското село Герман, където семейството се мести, за да може той да получи образование, след като немалко училищни директори отказват да го приемат.
„В момента, в който кажа, че е с проблем, казват, че не е подходящ. Самите училища не са пригодени, различните деца се приемат трудно, което е много отчайващо. На цялото общество трябва да се промени отношението, всяко дете е дар“, посочи Росица.
Майката на Ники е принудена да се откаже от кариерата си, тъй като системата у нас не предлага адекватна грижа, така че майките на такива деца да успяват да работят и да ги гледат. Преди няколко години борбеността на група майки ражда Facebook групата „Купи подарък от майка на дете с увреждане“. Така надеждата се ражда отново.
„Групата изцяло промени живота ми, основно изработвам топки за сушилня от вълна, къщички за ключове, рисувам свещи, брошки, играчки от вълна, цветя от плат. Откакто съществува групата можем да си позволим повече рехабилитации“, подчерта Росица.
Вижте повече в репортажа на Калина Донкова.
Тагове:
Източник: Bgonair.bg