Около коледните и новогодишните празници спазваме множество традиции и обичаи.
„Зад всяко нещо стои сериозен символ. Ако не знаем символа, нещото олеква. Бъдникът е основен символ в празника. Символ е на слънцето; на младия Бог, който ще се роди; на земния аналог на слънцето – огъня. Свързан е с плодородие, слънчева топлина, ново раждане“, каза етнологът Лилия Старева в неделното издание на „България сутрин“.
По думите ѝ дървото е нещо магическо и неслучайно децата първо рисуват дървета. Силната вяра на предците ни е останала в изображението на дървото.
„Вяра, че не сме сами на тази земя. Вярата е много оптимистична. Има горен свят – коренът на дървото; ние сме на земята – централното място; клоните на дървото са 4-те посоки и затварят нашия свят; корените – подземният свят, от който се страхуваме, но от който идва всичко, там е плодородието„, обясни етнологът пред Bulgaria ON AIR.
„Цял ритуал е да станеш рано и да посрещнеш слънцето. Този, който отсича дървото, е стопанин на дома. От него се очаква най-голямата закрила. Трябва да са облечени добре в празничната премяна. Така трябва да е в целия дом. Майката не може да меси хляба в домашното си облекло. Ако е просто месене, без влагане на чувство в храната… Чувството е благослов и защита. Този празник е празник на празниците“, каза още Старева.
Какво трябва да сложим на масата на Бъдни вечер
По думите на госта няма нещо задължително, а става дума за усещане.
„Много хора не постят и на Бъдни вечер масата им се струва по-неуютна. Това е духовно усещане. Ако не го правиш в други дни, трудно е да кажеш „трябва“. Това е раждане, всяко раждане е чудо. Ражда се нашият Спасител. Ако не се посрещне като чудо, някак не е истинско посрещане. Трябването идва отвътре“, посочи Старева.
Тя добави, че символиката трябва да благославя и да гони злото. На трапезата слагаме храни, които набъбват.
„В Бъдната вечер показваме какво искаме – да нарасне храната, късметът… Питата е символ на целия ритуал, кръгла е като слънцето – затвореност и уют на земята. Направена е от хиляди малки зрънца – това е нашата заедност. Свикнали сме да бъде заедно на Коледа. Събира ни трапезата, около която сме седнали тихо. Не слагаме блажни храни, трябва да е постно. Това е трапеза, над която семейството не се е събрало да яде и пие, а посреща едно раждане“, подчерта етнологът.
Според нея, ако го няма това усещане, се губи вечерта и не е същото. Както и вълшебното чувство в децата, че се случват чудеса.
Гледайте целия разговор във видеото.
Тагове:
Източник: Bgonair.bg