Във всяко населено място у нас има улица, булевард или площад носещи името на най-достойния българин – Васил Левски. В кипърската столица Никозия, както и в италианския град Болгаре също има по една улица с неговото име.
Апостола е патрон на 131 училища в страната и в чужбина, както и на Националната спортна академия, и на Националния военен университет във Велико Търново. Шест села и един град в България са кръстени на него. Два планински върха – единият в Стара планина над родното му Карлово и друг на остров Ливингстън край Антарктида са именувани на Левски. От 2009 година името му е и в космоса, след като беше дадено на астероид 204831, открит от български астрономи.
Първият монумент на Васил Левски е издигнат в София близо до мястото, където е обесен. Предложението за изграждането е направено на 6 август 1878 година от Димитър Хаджикоцев, председател на Софийския градски общински съвет. След това първият главен архитект на столицата – чехът Адолф Вацлав Колар изготвя проекта на паметника. В първоначалния вариант монумента завършва с голям кръст стъпил върху полумесец.
Идеята много допада на тогавашното софийско общество, защото символизира и победата над Османската империя в руско-турската освободителна война. Турция обаче отправя протестна нота и тъй като по това време България е васално княжество, от проекта отпада най-горната част.
„Според първоначалния замисъл паметникът не е просто паметник. Под него трябва да се положат костите на Васил Левски. Затова в решението за изграждане на монумента са посочени двама свидетели, които знаят къде е погребан Апостола“, казва историкът доц. д-р Тодор Чобанов, бивш зам.-кмет по културата на Столична община.
Изграждането на монумента продължава цели 17 години и посочените свидетели умират. Строителството е съпътствано с много скандали, перипетии и криволици. С течение на времето градежът започва да се руши, а района около него да става все по-привлекателен за застрояване. Появява се предложение бъдещият паметник да се премести, защото поставен в центъра на голямо кръстовище пречи на гледката.
Главният архитект Колар преработва проекта, като предлага мястото да се ушири и да се направи кръгово движение. После следват няколко години, в които обелиска стои недостроен и по него нищо не се работи. През 1881 година в книжка шеста на списание „Наука“ е публикувано стихотворението на Константин Величков – „Паметникът на Левски в София“. В него писателят излива целия си гняв срещу нехайството и безхаберието на управляващите и на обществото към паметта на Апостола.
„Коя ръка е там хвърлила
тез камъне? Кой тъй без жал
със тая памет свята, мила
безсрамно се е подиграл?
Коя безбожна, глупа злоба
играла си е гнусно там?
О, Левски! Костите ти в гроба
не разбунтувва л` тоз срам?
Духът ти няма ли да стане
името ти да защити?
Не ще л`сърдито да застане
ругателите да смути?
Защо минувате с презренье?
Защо отвръщате глава?
На нашто самоуниженье
е грозен паметник това!“
Едва през пролетта на 1884 строителството е подновено. Столичната община отпуска 7500 лева, но те стигат единствено за подготвителни работи. Година по-късно Четвъртото Народно събрание отпуска 20 хиляди лева за паметника.
Първият монумент на Васил Левски в страната, който днес е в центъра на София, е открит на 22 октомври 1895 година. Това са цели 17 години след решението за изграждането му. Имало е голямо желание над пресечената пирамида да се постави статуя на Левски в цял ръст, но сумата от 150 хиляди лева се оказва голяма за тогавашната власт и тя оставя това да сторят „бъдещите патриотични поколения“.
Вижте повече във филма на Миглена Георгиева.
Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR
Тагове:
Източник: Bgonair.bg