Дни след като ГЕРБ се обяви за дълбока и радикална съдебна реформа, а впоследствие от партията се представяха като репресирани от прокуратурата и поеха курс към правителство с ПП-ДБ, хората на Бойко Борисов в парламента постъпиха по обичайния начин. В четвъртък ГЕРБ и ДПС, при това с непробиваемо мнозинство, поеха курс към ликвидация на съдийската независимост.
„Ако ще правите това – по-добре да остане сегашното положение“, призова ги заместник-министърът на правосъдието Емил Дечев. Думите му обаче останаха нечути, а единствените контрапредложения срещу опита на ДПС и ГЕРБ да направят върховните съдилища зависими – тези на Надежда Йорданова, бяха отхвърлени.
Правната комисия в парламента разгледа на второ четене промените в НПК, предлагани от Министерството на правосъдието. Проектът беше представян и от политици, и от медии като „законът, който дава възможност за контрол над главния прокурор“. И действително – основните текстове в процесуалния закон са такива. Те бяха приети с огромно мнозинство.
Както обикновено обаче, дяволът е в детайлите, а когато става дума за законодателство – в преходните и заключителни разпоредби. В случая с тези разпоредби се предлагат изменения на Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които се определя редът за избор и отстраняване на главния прокурор и двамата председатели на върховни съдилища в България.
Гласуваните от комисията текстове дават възможност с елементарна аритметична операция да бъдат отстранявани председателите на върховните съдилища.
Какво беше прието
Вземайки част от текстовете на Министерство на правосъдието и модифицирайки други, от ГЕРБ и ДПС направиха най-сериозните досега крачки към ликвидация на съдийската независимост.
Всичко започна с подкрепа за странната идея на правосъдното министерство – 13, а не 17 гласа във Висшия съдебен съвет (ВСС) да стигат за избор и освобождаване на председателите на Върховния касационен съд (ВКС), на Върховния административен съд (ВАС) и на главния прокурор.
Приравняването на съдии и прокурори беше остро критикувано от Съюза на съдиите в България и от различни магистрати, сред които бившият председател на ВКС Лозан Панов.
Тезата застъпи по време на заседанието на правната комисия и Надежда Йорданова (ДБ), а заместник-министърът на правосъдието Емил Дечев коментира, че даже би било по-добре да се подкрепи идеята със 17 гласа да се освобождават и назначават шефовете на върховните съдилища, а с 13 да се решава за главния прокурор. „Това обаче е политическо решение“, каза Дечев, чието мнение очевидно не съвпада с това на служебния министър Крум Зарков, който приравнява позициите.
Все пак обаче в проекта на Зарков има изискването за двамата председатели на съдилища и да има и мнозинство от членовете, избрани пряко от съдиите. ДПС и ГЕРБ обаче гласуваха против и така съвсем уеднаквиха изискванията за „тримата големи“.
Реклама
„Трима големи няма, разберете. Има съд – той е арбитър и е над прокуратурата, а прокуратурата е страна в процеса“, чу се в комисията. Служебният зам.-министър дори напомни, че е „дълбоко грешно“ съдии и прокурори да се приравняват.
Но ГЕРБ и ДПС не обърнаха внимание и продължиха в тази посока. Двете партии гласуваха и против т.нар. двойно мнозинство в Пленума на ВСС, с което да се избират и освобождават председателите на ВКС и ВАС.
Под „двойно мнозинство“ се разбира както общото мнозинство в Пленума на двете колегии (13 гласа), така и мнозинството в рамките на професионалната квота в съдийската колегия, т. е. мнозинството сред съдиите, избрани от съдии.
Това означава на практика, че и главният прокурор, и председателите на двете върховни съдилища ще се отстраняват само с 13 гласа в пленума на двете колегии.
Какво означава на практика
Ако гласуването се повтори и в пленарна зала в петък, занапред председател на ВКС и ВАС ще може да се избере или освободи с гласовете на прокурорската колегия (11) плюс само още два гласа от съдийската колегия. Само за пример – те могат да са от парламентарната квота.
Тази възможност ГЕРБ и ДПС дават в разгара на скандалите, които тресат върховете на правосъдната система в България. От размяната на обвинения в прокуратурата пък стана ясно, че нито Гешев, нито ВСС имат съмнение, че кадруването в съдебния съвет става от ГЕРБ, а главният прокурор се избира политически.
Единственият депутат, който правеше насрещни предложения на ГЕРБ и ДПС, беше Надежда Йорданова. Гласовете обаче оставаха непроменени: представителите на двете партии в правната комисия ги отхвърляха, БСП и „Възраждане“ се въздържаха, а ПП подкрепяха идеите на Йорданова, без да се изказват.
Стигна се дотам, че Емил Дечев от правосъдното министерство призова депутатите, ако са решили да приемат такива текстове, по-добре да оставят съществуващото положение. И Хамид Хамид (ДПС), и Радомир Чолаков (ГЕРБ) опитваха да приключат дебата бързо с аргумента, че „само подкрепят проекта на Министерския съвет“. Останалите юристи на БСП, Възраждане и ПП мълчаха.
„Орязахте много съществено съдийското самоуправление“, каза Йорданова в края на заседанието. Никой не пожела реплика, а председателят на комисията Стою Стоев (ПП) благодари на колежката си и призова към преминаване към следващата точка.
Публикация на „Капитал“, заглавието е на Narod.bg