Преговорите в Аляска предизвикват ужас и страх сред жителите на Славянск

Безизходицата и несигурността оставят следи в сърцата на жителите.

На брега на малко солено езеро край Славянск в Украйна, сред бушуващата война само на няколко километра, местните намират кратък миг спокойствие. Войната продължава да хвърля сянка над този град, където лечебните води на езерото носят облекчение, но редовните обстрели напомнят за опасността, пише CNN.
 
Голямо бетонно бомбоубежище стърчи над плажа – символ на живота под постоянна заплаха.

Разговорите между местните жители са изпълнени с тревога около възможната сделка на срещата в Аляска, където Кремъл предлага прекратяване на огъня в замяна на контрол върху части от Донбас. За хората в Славянск тази идея звучи нереално и плашещо, защото означава, че техният град може да бъде предаден на руски контрол, а много ще бъдат принудени да напуснат домовете си. Въпреки желанието им да останат, страхът от загубата на родния им град расте с всеки изминал ден.

Местните често се чувстват пренебрегнати от високопоставената дипломация между САЩ и Русия, която не отразява ежедневните ужаси на войната. За някои соленото езеро е малко убежище от тежката реалност, но военните рани и травми остават неизлечими.

Славянск е бил център на интензивни боеве още през 2014 г. Сега, пред лицето на нови атаки, се изграждат отбранителни позиции. Идеята, че този град може да бъде отстъпен на Русия, е дълбоко обезпокоителна за местната общност.

В единственото родилно отделение животът продължава, макар че майките се тревожат за бъдещето. Трагедията на младо семейство, убито при въздушен удар в Киев, докато бягат от Славянск, подчертава безпощадността на войната.

„Видях новините. Това би било много лошо. Но ние нямаме избор. Няма да е нашето решение. Хората просто ще се откажат от домовете си“, споделя майка на две деца от градa.

Наблизо, в Краматорск, който е регионален център под украински контрол, животът се движи напред, въпреки честите атаки с дронове. Градът е важен както за цивилното население, така и за военните.

На жп гарата войници се редуват в кратки почивки, докато семействата се борят със страхове и загуби. За мнозина надеждата, свързана с дипломатическите преговори, е далечна – по-важно е близките им да оцелеят.

Сирените за въздушна тревога продължават да разцепват деня – постоянен знак за войната, която не спира.

Снимка: БГНЕС