Сухо и горещо – климатът ни става гръцки, този в Гърция става африкански

Сухо и горещо – климатът ни става гръцки, този в Гърция става африкански

България навлиза в нов период, при който сушата не е аномалия, а закономерност. Новата реалност води до засушаване и воден режим в голяма част от страната ни. 

Проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН заяви пред Bulgaria ON AIR, че сухите периоди водят до повишен риск от пожари и недостиг на вода. 

Сухият период води до воден режим, особено силно за малките населени места с местни водоизточници. Нашият климат все повече наподобява гръцкия. В Гърция климатът все повече става африкански, обобщи експертът.

От думите му в студиото на „България сутрин“ стана ясно, че промени в атмосферната циркулация водят сухия сахарски въздух на север и той обхваща Средиземноморието.

Как да се противопоставим на пожарите и засушаването

„Единственият начин за справяне е да се адаптираме. Зависи от това как си управляваме водните ресурси и пожарната безопасност. Стратегии и планове са изписани много, но основният проблем е в изпълнението на разписаното. Ако съумеем да подобрим човешката част, това в много отношения ще ни бъде достатъчно“, каза още проф. Гачев.

Той отбеляза, че статистически имаме 62% загуби на вода на национално ниво.

„До 2014-2015-2016 г. имахме период с повече валежи от нормалните заради природната цикличност. Влизайки в третото десетилетие на 21 век, ние попадаме в по-сух период и проблемите лъсват. Разсъждаваме как да решим проблема сега, без да мислим какво се случва в перспектива. Вече каквото и да направиш, то отнема години. Още преди 15 години климатичните прогнози сочеха намаляване на валежите у нас“, обясни проф. Гачев. 

Според него не е належащо да строим нови язовири, а по-важно е да се оправи съществуващата инфраструктура.

Не си пазим горите

„Гората е средство за предпазване от пожар, но оставената нормално да се развива гора. Тя не е каквато трябва да бъде и резултатът е ерозия. Горите имат роля да бъдат естествен филтър и да предпазват и от наводнения“, посочи проф. Гачев.

По думите му всичко е като барут и е готово да пламне, но основната грешка е наша. Умишлените пожари и предизвиканите от небрежност са много повече от 330, предполага гостът. Немарливостта е вкоренена много дълбоко в нашия манталитет, убеден е експертът.

Той алармира, че в последните 10 години масово нашите борови гори в ниското са изсъхнали, а поливното земеделие ще бъде ограничено заради липсата на вода.

Трябва да сме готови за евентуални наводнения

Септември обича да изненадва с бури, не изключвам и тази година да се случи това, предупреди проф. Гачев. 

„Трябва да сме готови, че за едно денонощие може да се извалят валежи, равни на месечната ни норма. Нараства вероятността за тези събития. Има много хора по места, които са си свършили работата, но това ние трудно ще го забележим“, каза още той.

Изчезва плавният преход между сезоните

Проф. Гачев изтъкна, че характерът на сезоните се е изменил съществено. 

„Имаме много суха зима, а пикът на снеговалежите се измести към началото на пролетта. Лятото захапва от пролетта и виждаме почти тропичен юни. Пролетта остава хладна известно време, след което рязко се минава на летния модел на циркулация. През есента това е по-слабо изразено“, разясни гостът.

Общата тенденция е на затопляне и засушаване, заключи проф. Емил Гачев.