Недоспиването повишава грелина (хормона на глада) и понижава лептина (сигнал за ситост).
Сънят регулира апетита, влияе на инсулиновата чувствителност, определя колко енергия изгаряме несъзнателно през деня и дори насочва избора ни – дали ще посегнем към сладко или ще намерим сили за разходка.
Първият механизъм е хормонален
Недоспиването повишава грелина (хормона на глада) и понижава лептина (сигнал за ситост), което обективно усилва апетита. Хората, които спят малко, по-често докладват „вълчи“ глад, особено към висококалорийни, богати на мазнини и захари храни.
свързани
Вторият механизъм е метаболитен
Още след една-две нощи с ограничен сън се наблюдава спад в инсулиновата чувствителност и по-лош глюкозен толеранс.
Тялото използва по-трудно глюкозата, а панкреасът трябва да отделя повече инсулин за същия ефект. Ако това продължи, рискът от инсулинова резистентност се увеличава.
Индивидуалните нужди варират, но за повечето възрастни 7-9 часа висококачествен сън на денонощие са разумна цел.
Не става дума само за количество. Важни са и редовността, и дълбочината. Пет часа в делнични дни „компенсирани“ с дълъг сън през уикенда не дават същите метаболитни ползи и често поддържат глад и колебания в енергията.
Четете повече в puls.bg.
Снимка: Freepik
Тагове:
Източник: Bgonair.bg