95-годишната Анка Гецова от великотърновското градче Бяла черква е най-възрастният модел в България!
За разлика от звездите на световните сцени, кралицата на народния подиум не брои калории, не познава диети и никога не е разчитала на гримьори и стилисти. Нейната запазена марка са достолепието, усмивката и носията, която е по-стара дори от самата нея.
„Най-специалното при нашите модели е, че са напълно естествени. При тях няма стройни фигури, диети, професионален грим и изкуствени стандарти за красота. Те не се стремят да приличат един на друг, а носят собствената си история. Излизат на сцената такива, каквито са – истински“, казва пред „България Днес“ д-р Диана Митева, една от организаторките на дефилето на народната носия „Света Неделя“ във великотърновското село Недан.
Гецова е отличена с орден „Алеко“ за активна туристическа дейност
Така, докато модната индустрия непрекъснато търси следващото ново лице, в населеното място от години години аплодисментите са за хората, които пазят традициите и паметта на поколенията. Манекените не представят нови колекции, а семейни съкровища, съхранени повече от век. И в това събитие звездата безспорно е Анка Гецова, която дори има грамота за най-възрастен участник.
„Баба Анка е вдъхновение. Тя носи не само една автентична носия, а цял един живот, посветен на образованието, културата и обществената дейност. Когато се качи на сцената, хората виждат повече от модел, виждат история“, допълва д-р Митева.
Д-р Диана Митева се включва с носия на близо 150 години
Рекордьорката на родната сцена е сред емблематичните лица на проявата. Жената впечатлява не само с възрастта си, а и с историята, която носи със себе си. Носията й е наследство от нейната баба и е характерна за Бяла черква. Най-ценният елемент в нея е ризата, която е толкова стара, че по думите на самата Анка е със сто години по-възрастна от нея. Пазителката на традициите не се задоволява с постижения само по ревютата. Завършила е Института за начални учители във Велико Търново, посветила е живота си на образованието, била е двигател на десетки обществени инициативи, самодеен артист с безброй роли и организатор на културни събития. Не по-малко впечатляваща е и туристическата й биография. Години наред ръководи похода „По стъпките на четата на Бачо Киро и поп Харитон“, отличена е с орден „Алеко“ за активна туристическа дейност и е сред хората, превърнали туристическото движение в района в истинска традиция. Дори днес името й продължава да се свързва с Националния поход, който събира стотици участници от цялата страна. Неслучайно Анка присъства и в специалната изложба, посветена на петото юбилейно издание на дефилето на народната носия. Именно там посетителите могат да видят едни от най-ценните облекла от Павликенския край – жив архив на мода, създавана не от дизайнери, а от сръчните ръце на българските жени преди повече от век.
На подиума в Недан обаче Анка не е единствената дама, която доказва, че възрастта няма значение за стила. Плътно зад нея в своеобразната класация на най-възрастните модели у нас е 83-годишната Лиляна Григорова от село Соломер. Бившата магазинерка също пази носия, наследена от баба й, и е сред най-ярките лица на ревюто. Нейният костюм е част от характерното облекло на района, а любопитното е, че д-р Диана Митева също дефилира със същия тип носия – модел на близо 150 години, наследен от прапрабаба.
Лиляна Григорова също обича подиума
„Идеята беше хората да покажат това, което пазят по домовете си. Когато излязат на сцената и видят, че трудът им да съхраняват тези носии се уважава и оценява, те получават стимул да го предадат и на следващото поколение“, обяснява д-р Митева.
Фотоизложба от миналото предизвиква силни емоции
Дефилето събира близо 50 участници и се провежда в четири категории – деца, жени, мъже и групови представяния. Най-малкият участник през годините е бил бебе на едва 11 месеца. И ако в големите модни столици колекциите се оценяват от редактори на списания и дизайнери, в Недан ролята на модно жури е поверена на едни от най-добрите етнографи в страната. Специалисти от музеи във Велико Търново, Плевен, Елена, Дряново и Етъра оценяват автентичността на всяка носия, нейното състояние и цялостното й аранжиране.