Лъчезар Трифонов убива 9-годишния Анатоли Пъшев, на когото помага с уроците редовно. Години по-късно умъртвява с чук стария си приятел от казармата Димитър Узунов.
Сагата започва през далечната 1992 г. във Велико Търново. В края на 90-те той е осъден на 20 г. „строг“ режим за двете престъпления. За малко те да останат неразкрити, но когато в разследването се включва топкриминалистът Ботьо Ботев, килърът е притиснат и признава.
Първата жертва на психичноболния Лъчезар е 9-годишният Анатоли. Той редовно ходи при баткото Лъчезар, който му помага с домашните. На 8 декември 1992 г. Анатоли се прибира от училище и бърза да отиде при 18-годишния тогава Трифонов, за да му реши задачите. След това тийнейджърът му предлага да отидат да нахранят животните до къща в с. Буковец. Пристигат и Лъчезар дава на малкия играчки, за да не му е скучно. В това време слиза до мазето и взима бухалка с метални шипове, приличаща на боздуган. Качва се при момченцето и нанася тежки удари в глава на Анатоли. Напъхва безжизненото тяло в конопен чувал и го пуска в пресъхнал кладенец. Хвърля отгоре камъни.
На 8 декември Димитър и Николинка Пъшеви – родителите на Анатоли – подават сигнал в полицията, че малкият е изчезнал. Ченгетата започват да търсят последните дири на момчето. Лъчезар предлага помощ на семейството, казва, че има приятел, занимаващ се с компютри. За услугата иска 5000 лв. от родителите на момченцето. Майката, без да се замисли, му дава парите. Тогава Лъчезар казва на бащата, че трябва да отидат до с. Джулюница, където живее приятелят му. Няколко пъти отиват заедно до мястото, но Лъчезар казва на Димитър да остане в колата, понеже аверът му не иска непознати да знаят къде живее. Бащата се усъмнява и при едно от пътуванията до селото споделя с ченгетата. Полицай под прикритие проследява Лъчезар и разбира, че той не се среща с никой, а седи в кръчмата и се налива, след което се връща при Димитър. Тогава го арестуват за измама и изнудване и го осъждат на 1 година условно с 3 г. изпитателен срок. Лъчезар не се отказва, на 21 януари 1994 г. отива в полицията във Велико Търново и предава парче от дънки със засъхнала кръв. Казва, че хората, отвлекли Анатоли, са му ги дали. Ченгетата не му обръщат особено внимание. По-късно същата година Трифонов влиза в панделата за кражба и е освободен през февруари 1996 г. Минават още две години и той случайно среща стар приятел от казармата. 22-годишният Димитър Узунов е студент и държи сергия на пазара във Велико Търново. Лъчезар разбира, че аверът му иска да си купи кола и очевидно има доста кинти. Скроява план да го ограби. Подмамва Димитър към същата къща, където убива Анатоли, в с. Буковец. Казва му, че има приятел, който продава автомобил. Лъчезар забелязва, че Димитър носи чантичка, пълна с пари. Пристигат и Димитър слиза от колата. Тогава Лъчезар му нанася девет удара с чук по главата. Натиква трупа му в спален чувал и го мята в същия пресъхнал кладенец, където от години гният останките на малкия Анатоли. Взима парите и се запътва към къщата, в която живее с майка си. На другия ден се връща, за да заличи следите си.
Подобни публикации
При разследването ченгетата установяват, че именно Лъчезар е последният, видял Димитър, и го привикват на разпит. Той не признава нищо, но напълно отговаря на профила на извършителя. Във Велико Търново пристига силен коз на МВР – топкриминалистът Ботьо Ботев. Той успява да накара Лъчезар Трифонов да си признае. На 26 септември 1998 г. убиецът завежда ченгетата до мястото, където е скрил трупа на Димитър. Криминалистите се натъкват и на други човешки останки – така разкриват убийството на Анатоли.
Извършителят еректира от трупове
Лъчезар осъзнава, че е различен, за първи път, когато е на 15-16 г. Той намира трупа на дядо си – Лазар Рашков, и получава ерекция. Години по-късно изпитва същото удоволствие, когато гледа труповете на жертвите си. Пред съда в Търново прави шокиращи признания: „Няма разлика при смъртта на дядо ми, на Анатоли и на Димитър. Преживяванията ми са вързани с удоволствие и наслада. Най-върховното беше, като стоях и гледах жертвите, вече издъхнали, отчасти съблечени. Сигурно това ме различава от останалите хора.“