На 30 юни се навършиха 55 години от кончината на легендарния Георги Аспарухов-Гунди, който загина трагично в катастрофа заедно с Никола Котков край прохода Витиня. Но споменът за него продължава да е жив, а интересът към личността му не стихва.
Неговата първа братовчедка по майчина линия Мария Ташкова-Божанска, която е била клиничен психолог, пази десетки спомени от детството му. Тя разказа пред „Ретро“ за семейството му, за човека зад ореола на футболен гений, за отношенията му с Лита.
„Моят баща беше брат на майката на Гунди. Те двамата са родени във Войнеговци, Софийско. Там дадоха парцел на баща ми да си построи къща. Тя изгоря. И Гунди изгоря… Големи трагедии. Заради това искаха да правят филм за нашия род – разказва Мария Ташкова. – Той идваше като дете у нас в „Орландовци“, играеше, прегръщаше ме, радваше ми се толкова много. Беше много палав, много жизнен. Моята майка му шиеше парцалени топки – първите, които е ритал и в „Орландовци“, и на „Редута“, където е роден и израснал, бяха парцалени.“
Тя си говори и за характера и поведението на Гунди, които по думите ѝ нямат нищо общо с картината в съвременния футбол: „Той беше много скромен. Винаги беше много ритан, много контузен по краката. Той не отвръщаше. Сега има груб футбол, такава грозотия. След като го оперираха в Австрия, казваше: „Аз вече ще спирам с футбола, нямам вече сили да ритам“.
Любовта на хората към него се усещала навсякъде, където играел. „Беше много обичан. Като се връщаше от провинцията, багажникът на колата му беше пълен с какво ли не – кокошки, агнета…! Идваше при татко, отваряше капака и викаше: „Вуйчо, какво да ги правя?“. Почитателите му ги подаряваха. Те това можеха да му дадат преди толкова години. Навсякъде го обичаха“.
„Когато искаха да го купят в Италия, той каза, това му беше лозунгът: „Имам един отбор – „Левски“, и една държава – България! Аз не се продавам!“. Той беше патриот! Вижте ги сега как се продават, за колко милиони!“.
Мария пази спомени и за съпругата му Лита. „Георги често водеше Литка в „Орландовци“. Още като ученици ходеха с нея. Те рано се ожениха. Не ми се говорят някои неща. Като си отида, ще си ги занеса в гроба. Говоря за интимните неща между тях – какво как се е развило и какво е станало.“
Мария пази любопитни спомени за голямата слава на Гунди и хилядите му обожателки. „Веднъж бяхме с баща ми на морето в дипломатическа станция, защото татко работеше в БОДК. Гоги беше също на морето, в „Спорт Палас“. Знаеше, че ние сме на почивка. По едно време дойде, намери ни на плажа и каза: „Вуйчо, дайте да се скрия при вас, защото тези варненки са полудели по мен, искат аз да съм първият!“. Миличкият! Толкова бяха полудели по него! Голям красавец беше, но скромен, скромен! Приличаше много на дядо ни. Хубав, свестен, обичаш! Няма да има друг такъв като него в България“, казва Мария.
При баща ми в работата идваха чуждестранни дипломати и всички знаеха за България, защото знаеха Гунди. „Вие сте страната на Гунди“, така казваха.
Тя е категорична, че не вярва в конспиративни теории около смъртта на Георги Аспарухов. „Не е вярно, че е убит от Държавна сигурност. Това беше нещастен случай.“
Мария разказва и за разговорите си с пророчицата Ванга.
„При Баба Ванга три пъти съм ходила и тя казваше: „Гледам го как гори, как гори!“. Той е карал с много голяма скорост. Баща ми все му викаше: „Гоги, ти, вуйчо, много караш алфа ромеото като бесен, чува се“, а Гоги казваше: „Вуйчо, ама аз се готвя за рали, ще ставам рали състезател“.
Когато е карал в деня на трагедията, е било с много висока скорост и е имало проблем по колата. Спирачките са били развалени и не е могъл да намали скоростта. Затова се блъска в тази цистерна. Така става нещастният случай с него и Котков“, казва тя.
И обяснява защо жената на Никола Котков много тежко е приемала случилото се. „Съпругата на Котков – Катя, само с мен държеше връзка. Катя и Лита не са в добри отношения. Катя страдаше, че мъжът ѝ си е отишъл, защото Гунди е карал. Тя така го тълкува – че заради него е останала млада вдовица. Понеже съм се държала добре с нея, затова имахме контакт – веднъж-два пъти в годината се чувахме. И тя казваше: „Мария, аз искам само с вас от рода да контактувам. Не искам с никой друг“. Сега Катя е много болна. Не може да говори с никого. Чух се с дъщеря ѝ, понеже исках да я поздравя за празник. Тя ми каза: „Майка не може вече да говори. Много е зле“. Остаряваме.“
Най-тежкият спомен на Мария за Гунди остава денят на погребението му.
„Когато беше поклонението, аз бях в „Орландовци“ при моите родители. Дъщеря ми е родена в същата година, в която той почина. Накърмих я и тръгнах към гробищата, за да мога да го изпратя. Гробищата бяха почернели. Такова нещо никой не беше виждал. Една жена кърмеше детето си там, защото искаше да го изпрати. Старец с патерица, който едва ходеше, каза: „Цяла нощ съм пътувал, пуснете ме!“. Още ми е пред очите.“
Братовчедката на Гунди признава, че дълго не е искала да гледа игралния филм за него. „Аз не исках да гледам филма „Гунди – легенда за любовта“, но моя близка приятелка купи билети, взе ме с такси и ме заведе да го гледам. Филмът беше повече художествен, не беше документален, не като филмите на Олег Ковачев. Този артист добре го изигра Гоги.“
В края на разговора Мария Ташкова-Божанска споделя и за собствения си живот.
„Аз съм възрастна жена. Няма кой да ми помага. Дъщеря ми е в чужбина, далече е. Носят ми храна от социалния патронаж. Мъжът ми скоро почина. Работеше към авиацията.“