„Един живот не е достатъчен да разбереш кой си и къде си сгрешил. Радвам се, че съм забравил някои неща, защото не се живее на стари години със спомени, които те пращат някъде“, каза актьорът Васил Михайлов в студиото на „Опорни хора“.
Той сподели, че още като студент е играл във Военния театър. Участвал е в осем пиеси, половината в репертоара на класа, а другите четири – в двугодишен курс за режисьори.
„Отидох в провинцията с 10-15 натрупани неща. Мен ме избра Асен Шопов, за което съм му цял живот благодарен. Отидох в театъра в Димитровград. Закриха го и го събраха с Хасково. Последната година бях и директор. Около 20 души бяха млади колеги, но вече с опит“, разказа актьорът.
Гласът му за малко да го прати в друга посока.
„Гласът тръгна още от училище, аз и един мой съученик пеехме бас в училищния хор. Заведоха ме при Стойко Диков, бях много зелен още. Дядо ми е пеел народни песни. Аз съм тракиец от Мараша, селото е между Арда и Марица“, сподели Михайлов в ефира на Bulgaria ON AIR.
свързани
На въпрос какво е бъдещето на България, той отговори, че е оптимист, но му става тъжно, защото „младите бягат навън и им е много лесно, защото няма нещо, което да ги влече обратно“.
„Животът навън е друг и те забравят откъде са дошли и какви са нашите традиции“, добави актьорът.
По думите му на хората, които се занимават с изкуство, не им е мястото в политиката.
„Работата е изгнила отдавна. Избягах и не си взех заплатата. Щях да я дам за благотворителност“, призна Михайлов.
На въпрос коя роля е била по-сложна за изиграване – тази в театъра на Манол или на Сюлейман Ага във филма на Стайков „Време разделно“, актьорът отговори, че Манол е благ персонаж. Когато е дошъл редът на филма да се снима, Михайлов призна, че е бил изплашен, за това какво очаква режисьорът.
„Исках да играя Караибрахим и казвах откровено, че мога да изиграя него. Аз, който съм играл много срещу турци, играх турчин. Направих го този образ (Сюлейман Ага) и много си го обичам. Романът е вълшебен, но насъскваме турци срещу българи и българи срещу турци. Европа много отслабна и не е единна. Сега се крият в миши дупки, тези, които ни доведоха до тази ситуация, превърнаха го в комар, надиграват се„, заяви той.
Актьорът отбеляза, че не се дава на кого да е да прави филм за Ботев и Левски.
„В първия филм за Ботев играх поп Сава Катрафилов. На Ботев текстът е ясен: „Тръгнал съм да освобождавам този робски народ“, посочи Михайлов.
За образа си на капитан Петко Войвода разказа, че е отишъл на градска среща пред паметника във Варна. Имало е около 8 хил. души, които са тръпнели в очакване да го видят.
„Не знаех, че вътре киното е вече пълно. Когато ги поканих да отидем отсреща в училището, извикаха: „Води ни!“. Бяхме почти пред гражданска война. Вечерта, като се прибрахме, треперехме. Отидохме на бар и там никой не ни познаваше. Малък Петко плачеше и казваше: „Войводо, цяла Варна беше наша, а сега никой не ни знае“, каза Михайлов.
Той призна, че една от най-големите, му болки е тази, че сме много разделени.
„Боли ме, че България не може да си намери мястото и хората, които да я управляват. Място има, но няма хора. Може и да не е 3 март, но трябва да измислим нещо, което да ни събира“, заяви актьорът.
Гледайте целия разговор във видеата.
Тагове:
Източник: Bgonair.bg