Георги Тошев: Не е страшно да те отхвърлят, страшно е да те неглижират

Публичното говорене в нашата страна е извън релси, каза журнлистът

В рубриката „Вдъхновителите“ Мария Константинова ни среща с журналиста и писател Георги Тошев.

Повече от 30 години той работи в медиите.

„Днес живеем в много рискова медийна ситуация. Стандартите са нещо, което създаваме ежедневно. Трябва да се проверяват всеки ден всяко интервю, репортаж, защото истината се деформира, деформират я публичните личности. Публичното говорене в нашата страна е извън релси. Всеки може да каже всичко за всеки. Фактите са трудно оспорими понякога“, каза Тошев в неделното издание на „България сутрин“. 

Основни правила в журналистиката

Той подчерта, че в медиите се изисква проверка в дълбочина, а въпрос на морал и вътрешната мярка е кое и доколко може да се говори публично.

„Истината е обтегаемо понятие, тя е бумеранг, особено, ако я замениш с лъжа“, категоричен е журналистът.

Анализът му показва, че в България все по-малко се слушаме, все повече се караме – от телевизията, радиото, трибуната на Народното събрание.

„Колко много се карат хората на изкуството през последните години, а нямат смелост да заемат позиция по жизнено важни теми“, даде пример Георги Тошев.

Уроците от практиката

В ефира на Bulgaria ON AIR той изтъкна, че не е страшно да те отхвърлят, а да те неглижират – това е обидно: „По-добре да кажат „този за нищо не става“, това е стимулиращо и амбициращо“. 

Устойчивата кариера показва колко добър е един журналист, на мнение е Георги Тошев. 

„Аз винаги съм знаел какво искам да правя, правил съм разумни компромиси, гонил съм целта си, знаел съм за кой човек искам да направя филм, да напиша книга. Извоювах си правото да снимам и да пиша за герои, които искам и харесвам – като момчето, което носеше вода при пожарите, докато беше при баба си това лято“, даде пример журналистът. 

Първата му книга и първият му филм са посветени на Невена Коканова.

„Ако има нещо, което осмисля пребиваването ми в журналистиката – това е, че съм спечелил доверието на хора, на които съм се възхищавал – Татяна Лолова, Невена Коканова, Стефан Данаилов, Наум Шопов. Хора, с които ме свърза професията. Толкова кредит на доверие получих от тях – осмислят моето пребиваване в журналистиката“, за пред Мария Константинова журналистът и автор на книги и филми.

Младите журналисти той посъветва да не влизат в професията, ако целта им е да се показват по телевизията: „Журналистиката е отговорност, липсва чувство за осъзната отговорност – как говориш, как се държиш, информацията, която предаваш. Формира се мислене, култура, език, отношение към всички нас“.