Макар и вече рядко да се предават от уста на уста, традициите за големите български празници са живи и до днес. Защото все повече българи разбират, че ако не спазват обичаите на дедите си, българското ще изчезне завинаги.
По Гергьовден винаги имало голяма шетня – като за голям празник. Рано сутрин домакинята замесвала специална гергьовденска пита. По нея правела фигурки – агънце, жито, слънце, кръст. Това бил начин да нарече урожай по нивите, пълни кошари, здраве и щастие в семейството.
свързани
На трапезата непременно имало и варено жито като наричане за берекет. Слагали се прясно мляко и баница с домашно сирене като жест към овцете и овчарите. Сервирало се вино – символ на християнството. Добавяли се и зелени салати, лапад, зелен лук, които да са в тон с началото на лятото и да привличат берекет. В ястията присъствал и ориз – зрънцата, които винаги носят смисъла на изобилие и богатство.
Най-важно на трапезата било агнешкото. По Гергьовден се принасяло в жертва първото родено в годината агне, което да смили светеца и да донесе здраве и благополучие на семейството.
свързани
Днес все още можете да направите всичко като нашите баби – да омесите и украсите пита, да опечете баница, да сготвите агнешко, да съберете близките си на една маса и да празнувате. Разбира се, виното, сиренето и агнешкото може да са от магазина, а ястията – малко по-различни, за да паснат на днешните вкусове. Това по никакъв начин няма да промени смисъла на празничната трапеза и на хубавите наричания и преживявания, които тя носи.
Четете повече по темата в az-jenata.bg
Снимка: Pixabay
Тагове:
Източник: Bgonair.bg