
В рубриката „Вдъхновителите“ Мария Константинова ни среща с председателя на сдружение „Образователно равенство – Аутизъм“ Христина Бабалова.
„Поради това, че имам специално дете, трябваше да се превърна в борец, фразата „герой“ не е за нас, това е за нещо еднократно. Ние водим ежедневна борба, тиха война на тихия фронт“, сподели Бабалова в съботното издание на „България сутрин“.
Родителите най-често се сблъскват с диагнозата аутизъм, когато детето е на около 2 г. и започва да проявява първите симптоми.
„Докторите нямат подход към нас родителите, заявявайки тази диагноза. Родителят е объркан и много се лута“, подчерта майката.
свързани
Виктор след седмица раздяла не ни разпозна, след това пускайки го на ясла, от там започнаха да казват, че е особен, палав.
В началото са сълзите и разностранните чувства. Животът на семейството се променя коренно, когато разбира и осъзнава диагнозата на Виктор.
„Имал си планове за мечтаното дете. Сблъсквайки се с това нещо, нямаш подкрепа, преди 10-12 г. беше доста по-трудно. Борбата е ежедневна“, каза още Христина Бабалова в ефира на Bulgaria ON AIR.
Агресия към децата с аутизъм
Тя заяви, че често се стига до инциденти и децата аутисти биват нападани.
„Има неприятни инциденти – зависи от възпитанието и дали в училище се говори по тези въпроси. В повечето училища – не. Обществото като цяло все още не е толерантно, не е приемащо. Докато детето е по-малко – го приемат като кукла, принцеса, но ставайки голям, моят син е 1,85 метра висок, виждам, че хората дори се страхуват от някакво подвикване, което може да се случи на улицата“, даде пример майката на Виктор.
През последните години се провеждат много инициативи, включително и спортни, с цел подкрепа на децата и техните семейства.
свързани
Държавата често отсъства
„Едно училище за родители правим. Трябва да включваме децата и възрастните в общи дейности, за да не се чувстват изолирани… Трябва да се обучат кадри. Родителите сме 24/7 с нашите деца. Това е изключително изтощително, имаме нуждата от подкрепа на специалисти“, призова председателят на сдружение „Образователно равенство – Аутизъм“.
Синът ѝ Виктор е неин вдъхновител. Майката говори и за притесненията, че един ден няма да може да е до него и да му помага: „Трябва да се мисли за подобряването и достойния начин на живот на аутистичните личности. Ние не сме вечни, притесняваме се какво ще се случи с децата, когато нас ни няма“.
Сега най-голямата ѝ мечта е свързана с „Вила АутистикА“, която да бъде място за срещи с деца с аутизъм и обществото да осъзнае, че може да бъде сред тях.
Гледайте целия разговор във видеото.
Тагове:
Източник: Bgonair.bg