Димитър Недков: За да стигнем от Шипка до Петрохан, сме си виновни самите ние

„Цяла Европа в момента е в състояние на ограничен суверенитет“, каза Димитър Недков

Димитър Недков: За да стигнем от Шипка до Петрохан, сме си виновни самите ние

148 години след Освобождението България продължава да изкачва своите „894 стъпала“ към върха на свободата – не само като историческа памет, но и като морално изпитание.

Писателят Димитър Недков вижда в този символ не просто възпоменание за саможертвата на героите на Руско-турската война, а вечен въпрос към съвременниците – достойни ли сме за цената, която е платена.

„Качвайки се по тези стъпала, няма как да не помним, че оттам са тръгвали талазите на воюващата срещу тях армия, и че българското опълчение дава своята саможертва. Има ли саможертва – свободата придобива истински смисъл. И това задължава“, каза Недков в предаването „Денят ON AIR„.

Свободата и саможертвата

Според него свободата не е абстрактен термин от учебниците, нито само правова категория. Тя е състояние на духа и придобива истински смисъл там, където има саможертва.

„Колко сме свободни и независими днес е доста сложен и не толкова празничен въпрос. Доколко свободата и демокрацията девалвират изобщо сред човешкия род, не само българския, го виждаме от това, което се случва. Всяка една държава, която се нарича свободна, би трябвало да бъде готова да брани свободата си. Това става все по-сложно в резултат на геополитическия ред, който връзва ръцете, особено на народи от нашия калибър. Народ, който сам пропилее свободата си, неговият дух завинаги остава окован от воплите на героите, положили костите си за нея“, заяви Недков пред Bulgaria ON AIR.

Писателят постави акцент върху понятието суверенитет.

„Ние забравяме, че свободата означава преди всичко суверенитет. А цяла Европа в момента е в състояние на ограничен суверенитет – вследствие на неумела организация на един много голям европейски идеал, който също е опорочен“, смята гостът.

Политическата реалност у нас

Вътрешнополитическата ситуация според него също не дава основания за оптимизъм.

Предизборната обстановка се е превърнала в перманентно състояние, а обществото сякаш продължава да търси поредния „месия“.

„Много се злоупотребява с понятието „месия“, прилагайки го като нарицателно за временно пребиваващи на определени длъжности. От какво ще ни спасява новият месия? От самите нас? За да стигнем от Шипка до Петрохан, сме си виновни самите ние„, категоричен бе Недков.

В по-широк план той вижда света в опасна фаза на сблъсък за ресурси – енергия, вода, въздух. Войните на новото време според него са резултат от нарастващи амбиции и намаляващи ресурси.

„Имало е златен век, когато хората са живеели щастливо и в разбирателство. Този век приключва, когато хората станаха много, а необходимите им неща останаха твърде малко. Затова започват тези войни“, каза още Недков.