Доц. Петър Чобанов: В Еврозоната нищо няма дойде като подарък за България

Подуправителят на БНБ говори на конференцията „Еврозоната: Уравнения и решения 2025“

Централната банка винаги е играла основна роля в осигуряването на стабилност и предвидимост в условията на преход и икономическа нестабилност.

Подуправителят на БНБ доц. Петър Чобанов анализира в рамките на конференцията „Еврозоната: Уравнения и решения 2025“, организирана от националната телевизия Bulgaria ON AIR и бизнес телевизията Bloomberg TV Bulgaria, основните предизвикателства пред глобалната и европейската икономика, влиянието им върху България и влизането на страната ни в Еврозоната.

Световните тенденции

„Глобалните тенденции се доминират от несигурността, която се дължи и на новия икономически ред, към който се върви – тарифите и допълнителното фрагментиране на глобалното икономическо пространство задават предизвикателства пред големите икономически блокове. За съжаление, ЕС изостава от основните си конкуренти – САЩ и Китай. Ако прогнозите за глобален растеж на ЕК са за 3,5%, в ЕС и Еврозоната са 1,3-1,4%“, каза бившият финансов министър.

Като рисков фактор той посочи веригите на производство и доставки в новите търговски отношения и решенията на Китай да ограничи доставките на важни за Европа суровини.

„Имаме типичен структурен проблем на европейската икономика, която не предлага достатъчна възвращаемост и спестяванията от ЕС отиват в САЩ. Те пък инвестират в нови технологии, което се финансира отчасти от европейски спестявания“, разясни доц. Чобанов. 

За възможна промяна е необходимо силно лидерство, изтъкна подуправителят на БНБ.

„Не наблюдаваме в момента подобно лидерство. Към зеления преход се добавиха и разходите за отбрана, които допълнително свиват фискалното пространство, което и без това не е голямо. Като вероятен отговор на ЕС е да продължи стимулиране на вътрешното търсене, да се опита да изгради европейски протекционизъм, което е трудно да си го представим. Моите очаквания не са, че следващата година ще сме свидетели на фискална консолидация, трябва да има политически условия за това“, каза още доц. Петър Чобанов.

Икономическата среда в България

Той не очаква да има политическа воля за реформи, които няма да са популярни.

„Да не очакваме допълнителен пулс от гледна точка на външно търсене на нашите стоки и услуги. Правителството  да се фокусира върху вътрешната среда. Еврозоната може да е някакъв стимул за това. Политиките трябва да са се дизайнват към решаване на дългосрочните проблеми в обществото“, призова доц. Чобанов.

Той изтъкна, че при вътрешното търсене, подкрепено с увеличаването на доходите, бяга предлагането.

Предизвикателствата с Еврозоната

„Нищо няма да ни дойде като подарък, не можем автоматично да очакваме позитивни ефекти, без да се стараем да ги постигнем. В Хърватия годината след присъединяването рейтингите се промениха. Рейтинговите агенции изтъкват като проблем институциите. Без да се обърне внимание на спазването на правилата и прилагането им, трудно можем да очакваме следващо повишаване на кредитния рейтинг. Влизането в клас А отваря възможности, самите алгоритми на инвеститорите виждат нови възможности“, даде пример бившият министър на финансите.