ЕС забрани руския газ до края на 2027 г., само България гласува „въздържал се“

Унгария ще сезира Съда на Европейския съюз

ЕС забрани руския газ до края на 2027 г., само България гласува „въздържал се“

Забраната на внос на руски газ е в сила до края на 2027 г. Това решение взеха в Брюксел министрите на държавите членки на Европейският съюз.

Словакия и Унгария гласуваха „против“, а България – „въздържал се“. Унгария обяви, че ще сезира Съда на Европейския съюз.

Новото европейско законодателство забранява на компаниите да подписват нови договори за доставка на руски газ и задължава фирмите със съществуващи договори да ги прекратят, за да се съобразят с наложената забрана.

Решение с квалифицирано мнозинство

Забраната е структурирана така, че да може да бъде приета с квалифицирано мнозинство, което позволи преодоляване на възраженията на Унгария и Словакия.

Двете страни остават силно зависими от руския енергиен внос и настояват за поддържане на по-тесни отношения с Москва.

Етапи на спиране

Планът на ЕС е да прекрати вноса на руски втечнен природен газ до края на 2026 г. Доставките на руски газ по тръбопроводи ще бъдат спрени до 30 септември 2027 г., уточнява БТА.

Законодателството предвижда възможност този срок да бъде удължен най-късно до 1 ноември 2027 г., ако преди началото на зимния период 2027/2028 някоя държава има затруднения със запълването на газовите си хранилища с доставки от неруски източници.

Дългосрочните договори ще трябва да бъдат прекратени най-късно до окончателните крайни срокове, заложени в закона.

При неспазване на изискванията на компаниите могат да бъдат налагани санкции в размер до 3,5 на сто от общия им годишен оборот.

Зависимостта на ЕС от руски газ

Преди началото на войната в Украйна Русия осигуряваше над 40% от необходимия на Европейския съюз природен газ. По последни налични данни на ЕС този дял е намалял до около 13% през 2025 година.

През декември 2025 г. петте най-големи вносители на енергия в Европейския съюз са изразходвали общо около 1,4 млрд. евро (1,66 млрд. долара) за руски енергийни ресурси. Най-големият купувач е била Унгария, следвана от Франция и Белгия.

Снимка: БГНЕС