Условията за живот в световен мащаб са се върнали на нивата отпреди пандемията от коронавирус. Тази добра новина обяви Ахим Щайнер, който от 2017 г. насам ръководи Програмата на ООН за развитие (ПРООН). Но цената, на която е постигнат този успех, е твърде висока – пропастта между богатите и бедните страни в света се задълбочава все повече.
Експертите на ООН ежегодно измерват „индекса на човешкото развитие“. То се изчислява на базата на доходите на глава от населението, като се отчитат и други фактори – например продължителността на живота, нивото на образованието, а отскоро и екологичната среда. Макар пандемията вече да е отминала, изводите за постигнатото след нея не са толкова радостни.
„След шока с коронавируса, който извади от равновесие обществата и икономиките, като цяло е постигнат напредък. Въпреки това, повече от половината от най-бедните страни в света не са се възстановили. В тях условията на живот са на същото ниво както преди кризата, или дори по-зле. От своя страна, това засилва популизма и радикализацията“, посочва Ахим Щайнер.
свързани
„Поляризацията и недоверието се усилват от симптомите на една боледуваща планета“, се казва в доклада на ООН. „Хората по целия свят усещат, че глобалните проблеми като промените в климата стават все по-сериозни и не могат да бъдат решени“, каза Ахим Щайнер.
Той добавя, че макар 90% от анкетираните в глобалното проучване да приветстват демокрацията като форма на управление, процентът на готовите да гласуват за популистки партии е нараснал с повече от 50%. Германският министър Свеня Шулце отбеляза в същата връзка, че след пандемията в много страни се наблюдава „завой към националните егоизми“ и скептицизъм относно ползите от международно сътрудничество.
Не е изненадващо, че на челно място в доклада на ООН за добри условия на живот стоят Швейцария, Норвегия и Исландия. Последните позиции заемат Сомалия, Южен Судан и Централноафриканската република. В страни като Судан, Афганистан, Мианмар и Украйна продължаващите конфликти допълнително влошават ситуацията.
Афганистан, например, е изостанал с десет години по отношение на човешкото развитие. Украйна пък бележи най-нисък резултат от 2004 г. насам, като шестима от всеки седем анкетирани изразяват тревога за бъдещето, предаде DW.
Снимка: БГНЕС
Тагове:
Източник: Bgonair.bg