Ролята на инфекциозните причинители в патогенезата на увреждане на периферната нервна система са недостатъчно разпознати, но потенциално лечими, особено при ранно диагностициране и провеждане на специфична терапия. Причините са по-често вирусни, но значение имат някои бактерии, както и паразити. Не за подценяване са и страничните ефекти на някои антимикробни медикаменти, които се прилагат, като част от тях включват периферната нервна система.
Засягането на периферната нервна система може да бъде свързано както с директно увреждане от инфекциозния причинител, така и като вторична имунна свръхактивация.
свързани
Човешкият имунодефицитен вирус може да засяга както централната нервна система, така и периферната. Дисталната симетрична полиневропатия, свързана с вируса, е една от честите неврологични прояви и се среща от 30 до 50% от пациентите с напреднала инфекция. Не за подценяване по честота са и лицеви парализи, включително лицева диплегия.
Лечението на ХИВ инфекцията изисква използването на множество антиретровирусни препарати, някои от които имат странични ефекти и върху периферната нервна система. В някои случаи отдиференцирането е трудно, тъй като могат да се проявят след по-продължителен прием.
свързани
Херпес симплекс вирусите и по-конкретно херпес тип 2 (който засяга основно половата система) при дифузна инфекция може да доведе до развитието на сакрален радикулит. От групата на херпесните вируси значение имат още варицела-зостер вирусът, цитомегаловирусът, Епщайн-Бар вирус.
Варицела-зостер вирусът е сравнително чест причинител на невропатия, която основно засяга нерви в областта на главата и торса, а значително по-рядко на крайниците.
Моторната невропатия на крайниците е рядка, но е докладвана, особено когато реактивирането е в цервикалните или лумбалните ганглии на нервните корени. Могат да възникнат слабост и сетивни промени в черепните нерви, като слабост на лицевите мускули, свързани със зостер отит при синдрома на Рамзи-Хънт.
Четете цялата статия в puls.bg.
Снимка: Pixabay
Тагове:
Източник: Bgonair.bg