Проф. Костадин Ангелов завършва Медицинския университет в София. Специалист по онкологична хирургия, а темата на дисертацията му, с която придобива научната и образователна степен доктор, е „Оптимизиране на оперативния подход и лимфна дисекция при болни с рак на стомаха.“ Второто му висше образование е по финанси. Седем години е директор на Университетската болница „Александровска“. Поема поста на министър на здравеопазването в едно от правителствата на Бойко Борисов в разгара на пандемията от COVID-19. Депутат в няколко Народни събрания, а в настоящото е председател на комисията по здравеопазване. Една от личните кауза на проф. Костадин Ангелов, когато става дума за здравеопазването у нас, е да има здрави, а не излекувани българи, а профилактиката и скринингът да започват от ранно детство. Убеден е, че профилактиката трябва да се превърне в начин на мислене, а не в проект, който се финансира. Вярва, че единствено смислената държавна политика, насочена към медицинските специалисти на всички нива, е в състояние да реши тежкия проблем и кризата на кадри. Казва, че младите лекари бягат не от България, а от несигурността. Признава, че българите не вярват нито на лекарите, нито на политиците не за друго, а защото често са лъгани. Едва когато системата започне да работи за човека, а не за самата себе си, има надежда вярата да се върне.
С разговора с проф. Костадин Ангелов продължаваме поредицата от интервюта с представителите на парламентарно представените партии за българското здравеопазване, за проблемите, пред които то е изправено и за начините, по които могат да бъдат решени. Въпросите са едни и същи за всички. Надяваме се чрез отговорите не само да очертаем състоянието на системата днес, но и да видим възможностите й за развитие в бъдеще.
Проф. Ангелов, липсата на кадри в здравеопазването е сред най-тежките проблеми, които вещаят криза. Какво е решението му?
Проблемът с кадрите е като проблема с кислорода – когато го няма, всичко спира да функционира. Решението е само едно – държавна политика за хората в бели престилки. Не кампании, не пожелания, а предвидими заплати, условия и уважение. Когато една сестра знае, че ще получи редовно възнаграждението си и ще има нормален график, тя няма да си тръгне. Трябва да се върнем към ценностите – уважение, сигурност и перспектива.
Имате ли визия как да привлечете младите лекари и фармацевти, които бягат в чужбина или избират административна работа?
Младите лекари не бягат от България, а от несигурността. Ако им предложим ясна стълбица на развитие, достойно начало и уважение към труда им, те ще останат. Виждам решението в три неща – базова заплата, която им позволява да живеят спокойно, реални възможности за специализация и модерна среда, в която системата не ги задушава с бюрокрация. Когато една болница е технологично обновена и ръководството й мисли за хората, младите лекари не напускат – те се борят за място в нея.
Смятате ли, че е нужна промяна във висшето образование в България и каква да е тя?
Да. Висшето образование не може да остане в XX век, когато медицината вече живее в XXI. Нужни са повече практика, повече дигитализация и повече връзка с реалната система. Не е нормално студентите да учат върху теории, които не отразяват ежедневието в спешните отделения или в общата практика.
Има нужда от симулационни центрове, менторски програми и обучение в етика, комуникация и управление. Лекарят на бъдещето трябва да е и човек, и професионалист, и лидер.
Доболничната помощ е няколко нива под болничната, което прави профилактиката у нас неефективна. Как може да се реши това?
Профилактиката трябва да стане начин на мислене, а не проект за финансиране. Ние все още плащаме, когато човек се разболее, вместо да инвестираме, докато е здрав. Решението е просто – безплатни национални скринингови програми, електронни напомняния, повече правомощия на общопрактикуващите лекари и стимули за активна профилактика. Ако всеки лев, вложен в лечение, се дублира с лев за превенция, след десет години ще имаме по-здраво население и по-малко разходи.
Болничните заведения са неравномерно разпределени. В няколко от районите са концентрирани голям брой лечебни заведения и специалисти, в други те буквално липсват. Има ли решение?
Да, решението е регионално планиране и смелост за оптимизация. Не може във всеки град да има по три болници с празни легла и без персонал. Трябва стратегически болници по области, които гарантират и достъп, и качество. В малките населени места можем да имаме спешни центрове, дневни отделения, телемедицина и мобилни екипи. Достъпът не значи непременно болница зад всеки ъгъл – значи сигурност, че когато ти трябва помощ, тя идва навреме и е качествена.
Много са болниците в тежко финансово състояние, с остаряла материална база и липса на съвременна техника. Как може да се реши проблемът?
Системата не може да се поддържа с „доплащане и кърпене“. Трябват ясни приоритети и контрол. Инвестиции – да, но само срещу резултати.
Болниците трябва да бъдат оценявани не по брой легла, а по качество на лечение и ефективност на управлението. Трябва национална програма за модернизация с държавен и европейски ресурс, но всяка болница да знае – без отчетност няма финансиране.
Аналогичен проблем – неравномерно разпределение на аптеките на картата на България. Каква е алтернативата за селата и малките градове?
Решението е в мобилните аптеки и стимули за фармацевтите. Не може едно село да е на 40 км от най-близкото лекарство. Държавата трябва да подпомогне аптеките в малките населени места чрез данъчни облекчения или субсидии.
Можем да въведем и мобилни аптечни звена – лицензирани, контролирани, които обслужват хората по график. Човекът в село трябва да има същото право на достъп до лекарства, каквото и този в столицата.
Какво е мнението ви за онлайн търговията с лекарствени средства (включително и отпускани по НЗОК), както и за налаганата в момента възможност за вендинг машини?
Интернет търговията е част от бъдещето, но в здравеопазването няма място за компромис със сигурността. Онлайн продажбата е възможна, но само с електронна рецепта, контрол и верифицирани оператори. Вендинг машините могат да се използват за безрецептурни продукти, но не и за лекарства, които изискват консултация. В центъра на решението трябва да стои фармацевтът, а не машината.
Защо липсва ясен стандарт за качество на медицинските услуги, подкрепян от дигитализация и ефективна борба с корупцията и злоупотребите? Планирате ли конкретни действия и в тази посока?
Истината е, че стандарт има само на хартия. Качеството трябва да се измерва, не да се предполага. Въвеждането на електронното здравеопазване ни дава възможност да проследим резултатите, разходите и грешките. Нужно е всеки лечебен резултат да се оценява по ясни критерии, а контролът да е автоматизиран – не да зависи от чиновник. Корупцията изчезва там, където има прозрачност и цифрова следа. Затова дигитализацията не е мода, а инструмент за честност.
Кои са Вашите 5 каузи, зад които заставате, за да промените поне нещичко в сектор „Здравеопазване“?
Моите каузи са прости и човешки:
- Да имаме здрави, а не излекувани хора – профилактика и скрининг от ранна възраст
- Да върнем уважението към лекаря и сестрата. Без тях няма здравеопазване
- Да направим достъпът до здравна грижа еднакъв навсякъде в България
- Да довършим дигиталната трансформация, за да има контрол и ефективност
- Да изградим култура на здраве и образование, а не култура на лечение
Българите масово не вярват на лекарите, както и на политиците. Бъркат ли?
А за доверието – хората не бъркат. Те не вярват, защото твърде често са били подвеждани. Доверието не се иска, то се заслужава. С действия, не с думи. Когато системата започне да работи за човека, а не за самата себе си, тогава и вярата ще се върне.
Източник: framar.bg
Razkritia.com