Леон Вайнтрауб за Ада в „Аушвиц“ и волята за живот: Бяха способни да премажат всичко

Все още си спомня за жестокия глад и страха

Леон Вайнтрауб за Ада в „Аушвиц“ и волята за живот: Бяха способни да премажат всичко

Отбелязваме Международния ден в памет на жертвите на Холокоста.

Историческият повод е освобождаването от Съветската армия на концентрационния лагер „Аушвиц“ в Полша, на 27 януари 1945 г.

Началото на нацистката окупация

Леон Вайнтрауб добре си спомня деня, в който нацистите нахлуват в родния му град Лодз в Полша – на 9 септември 1939 г.

„И тогава ги видяхме – безкрайно дълги колони от високи, здрави млади войници в зелени униформи на Вермахта. Тракането на подкованите им ботуши по паветата все още ме кара да настръхвам. Те излъчваха толкова много сила – способни бяха да премажат всичко по пътя си“, разказа той.

Детство, прекъснато от войната

Вайнтрауб тогава бил на 13 години и не подозирал какви ужаси го очакват. Живеел в бедняшкия квартал на града с четирите си сестри. Майка му държала малка пералня.

Баща му починал, когато бил само на година и половина. Семейството живеело сплотено: „Четенето на книги и гледането на филми беше за мен като прозорец към друг свят„.

Животът в гетото

През февруари 1940 г. той и семейството му били насилствено преместени в гетото Лицманщат – както германците прекръстили Лодз. Там били натъпкани около 160 000 евреи.

Опитите за бягство от гетото завършвали с разстрел. Хората били принуждавани да извършват робски труд.

Леон работел в работилница за металопреработка. От еврейския съвет научил, че тези, които са полезни на нацистите, имат по-голям шанс да оцелеят. 

Ужасът на системния глад

Много хора умирали в гетото от болести и глад.

„Затова думата „глад“ има много специално място в моя речник, в мозъка ми, в съзнанието ми. Днес много хора биха казали, че са гладни, ако са пропуснали обяда, но това изобщо не е глад, това е повишен апетит. В продължение на пет години, седем месеца и три седмици, само с едно изключение, бяхме изложени на непоносим глад. Не можех да спя заради болки в стомаха – с тази болка се и събуждах. Единствената ми мисъл беше как да си набавя нещо за ядене, за да напълня стомаха си“, спомня си Вайнтрауб, цитиран от DW.

През лятото на 1944 г. гетото в Лодз е окончателно заличено.

Още в самото му начало през 1939 г., местният ръководител Фридрих Юбелхьое заявява пред нацисткото командване, че съществуването му е само временен етап.

Той подчертава, че лично ще определи момента и методите за „прочистването“ на града от еврейското население, определяйки в писмото си премахването им като „изгаряне до основи на една гнойна рана“.

Снимка: Reuters