За българските либерали България и войната корупцията са по-маловажни теми от подкрепата за войната в Украйна.
Жълтопаветната полезна идиотия към Бойко Борисов няма почивен ден и вирее дори по най-високите интелектуални етажи. В случая направо на пентхауса – либералният гуро на жълтопаветните мечтае и крои планове за подкрепа от ГЕРБ за техния блед кандидат Андрей Гюров. В целия текст за Борисов и ГЕРБ Илиян Василев не споменава нито един път думата “корупция”. Знаете ли кое е по-важно за жълтоТапетните либерали от корупцията и борбата с нея? Украйна, разбира се, и подкрепата за Зеленски! Важно е подкрепата за войната да продължи, а това може да го гарантира само Андрей Гюров с подкрепата отзад от готовия на всичко корупционер и крадец на бизнеси хазартен бос Борисов (твърди го Департаментът на САЩ, не някой ощипан олигарх).
Клетникът пише всичко това тази сутрин – часове след публикуваните от BIRD 150 страници американски документи от OFAC, в които се говори за корупцията на Бойко Борисов и рейдърския му акт с превземането на хазартния бизнес на Черепа. Борисов е рекетирал Васил Божков през посредници да му прехвърли мажоритарния пакет от бизнеса си и да остане като назначен милиардер на заплата – по путиновски модел. Борисов е споменат цели 40 пъти, а разказът е с удивителни подробности, свидетелски показания и вероятно и записи! Безпрецедентни документи за корупцията на Борисов от Светая светих за либералните жълтопаветни тапети – Държавния департамент на САЩ! В текста на г-н Василев обаче няма нито ред, нито думичка за това и за корупционния модел на Борисов, от които Сглобката с ППДБ беше част. Василев говори само за личностни противоречия между лидерите на ПП и ДБ и Борисов. Принципни различия между неговите две партийки ПП и ДБ и ГЕРБ Василев не вижда и противопоставя старата Сглобка срещу тандема Йотова и Радев по оста Москва – Запада. Проблемът е, че Илиян Василев и неговите тези са само върхът на айсберга, а под нивото на водата и в Задкулисието са скрити тайните совалки и конспирацията, която се върти между острието на капиталците от Каолиново Ивайло Мирчев и Бойко Борисов.
Какво пропуска горкият либерален човек, омаломощен от клетата ситуация с неговия сектор? Истинският носител на кремълския модел с олигархията в България е Бойко Борисов. Той е голямото Зло, което въздигна Корупцията в идеология и основен модел. Борисов провъзгласи себе си за главен олигарх, а най-едрият бизнес трябваше да бъде подчинен и на заплата при него. Практически Борисов унищожи основния принцип на либералния модел – свободната конкуренция и Пазара, с българските пишман либерали продължават да кръжат около него като нощни пеперуди около светеща крушка. Междувпрочем, Илиян Василев мечтае за обща Сглобка с най-големия хазартен бос на България в момента – Бойко Борисов. Не го казва някой друг, а OFAC от САЩ, който раздава големите призове по Магнитски и които скоро може да попълнят голямата колекция с награди и плакети в Зайчарника в Банкя.
Николай Бареков
Ето и текста на Илиян Василев – биеш посланик в Москва, публикуван във фейсбук тази сутрин часове след новината в BIRD, че OFAC публикува официални документи за рекета на Бойко Борисов срещу Васил Божков и превземането на хазартния му бизнес.
Може ли, въпреки обективната невъзможност партийните ръководства на ГЕРБ, ПП и ДБ да се договорят за съвместна подкрепа на единен кандидат на президентските избори, това да се случи на ниво избиратели?
Защото, каквото и да си говорим, без масов вот на всички, които разпознават заплахата от продължаването на Радевия модел на президентския пост за цялостното развитие на България, няма да стане.
Проблемът е, че между лидерите на тези партии има органична несъвместимост, за която има много причини – и те са обективни.
Но има и една субективна причина, която според мен е най-важната – хората от задкулисието, които още от 2016 г. имат проект „Радев“ за доминиране на развитието на страната в продължение на още много години.
А това означава хронична нестабилност, посредственост в управлението и постоянно геополитическо лъкатушене, което няма котва в икономически или политически интереси – в национални материални интереси, ако щете – а в личните идеологически близости и предпочитания на хората на върха.
Да не говорим за онази снимка с коленичилата Йотова в качеството си на вицепрезидент, целуваща ръката на руския патриарх. Тя ще ни преследва като кошмар.
Защото всички знаем: това е манталитет. Не е резултат от анализ, още по-малко от защита на национален интерес. Това е символ на едно поведение, което кара България да коленичи изобщо, като политически рефлекс в трудни времена.
Борисов беше постоянно подтикван да издигне кандидат на ГЕРБ – разбира се, от „доброжелатели“. С идеята, че ако го направи, с това приключва и хипотезата за обща подкрепа на единен кандидат.
Но той се измъкна от ситуацията.
Защото едно унизително представяне на кандидата на ГЕРБ щеше да нанесе поредното тежко кроше на и без това клатещата се партия.
Дотук – логично.
Разбира се, подкрепата на Борисов сама по себе си още не означава, че избирателите на ГЕРБ ще се втурнат да подкрепят единния кандидат. Но поне е предпоставка – особено на фона на перспективата Радев–Йотова да продължат да определят посоката на страната още много години.
Няма смисъл сега да мерим шансовете. По-важно е да видим факторите, които могат да попречат.
И най-важният от тях е натрупаната омраза от страна на бившите десни – СДС, „Синя България“ и други партии в демократичния спектър, за които сякаш няма никакво значение кой ще бъде президентът. Важното е да не бъде от ПП или ДБ. Дори и не влизат в разговора – а дали точно Гюров е партиен кандидат, след като никой от тези партии не можа да му наложи начин на поведение и преди да бъде служебен премиер, и докато беше служебен премиер и докато определяше как точно да се яви на тези избори.
Логика в мразенето между политиците и партийци в демократичния спектър не би трябвало да има.
Но тези хора вече не разсъждават в категориите на интереса на демокрацията и на България. Те разсъждават през старите разделителни линии.
И именно тези дрязги и противопоставяния изиграха пряка роля за идването и утвърждаването на Румен Радев във властта. Нали помните какво се случи тогава – в Парламента, с който работеше Радев, се формира коалиция „Турски поток“ при отсъствие на каквато и да е опозиция.
Ако днес се срамуваме от това, че България постепенно се превръща в един от центровете на антиукраинските настроения в Европа, отговорност носят и всички онези, които през годините позволиха консолидацията на опозицията на Радев като перспектива и реалност да линее.
Няма да стане с критика към лидерите на разбитите „авари“. Чуваемостта при тях е нулева. Колкото и да критикуваш, спорът е на подсъзнателно ниво.
Затова трябва да се опита друго: пряка комуникация между избирателите.
Защото тук няма среден път.
Или Гюров, или Йотова. Всичко друго е от лукагого.
Или България с двата крака в Европа, или в постоянното лъкатушене между коленичене пред Москва и коленичене пред Брюксел в името на европейските пари.
Запомнете нещо много важно:
Само управление, което е истински европейско, може да отстоява истински българските интереси в Брюксел. Кажете ми някой да се е противопоставял на САЩ по-ярко от Иван Костов при косовската криза?
Такива като Радев и Йотова постоянно ще плащат за геополитическите си уклони с компромиси – в политиката, финансите и икономиката.
Защото това умеят. Да коленичат и да се откупват. Без значение къде. В Москва ли? В Брюксел ли? Във Вашингтон ли?
За мен въпросът е друг:
Може ли поне този път да излезем от тези мисловни и поведенчески матрици и да погледнем към по-важното от собственото си его?
Bnews.bg