Футболният национал Андрей Йорданов има троен повод да почерпи. Новата година за защитника започна с трансфер от „Ботев“ в любимия му ЦСКА, раждането на първородния му син, а малко по-рано и годеж с красивата му приятелка Мануела. Талантливият футболист стана татко на Андрей-младши на 30 декември, а малко по-късно бе обявен и като официално попълнение на ЦСКА.
„Благодаря ти, че ми подари най-ценното – нашето дете. Благодаря ти, че ме дари с най-прекрасния син! Обичам ви!“, обърна се Йорданов към любимата си след раждането на детето. Мануела е плътно до Андрей в най-тежките му моменти. Тя е с него, когато играе по долните дивизии и бъдещето му в големия футбол далеч не е сигурно. Йорданов стигна по трудния начин до ЦСКА, въпреки че е юноша на клуба. Той е обявен за перспективен и освободен, като след това играе за втория отбор на ЦСКА 1948, за „Царско село“ и „Пирин“. Въпреки това Андрей не се отказва да преследва мечтата си и днес отново е в любимия си отбор.
Йорданов предлага брак на любимата си
Той и Мануела са заедно от повече от пет години и са една от най-стабилните двойки във футбола. Двамата се сгодиха през миналата есен, когато вече се знае за бременността на Мануела. Защитникът й предлага брак на брега на морето и красавицата не се колебае да каже заветното „да“. Очаква се двамата да вдигнат сватба през тази година, когато Андрей има по-малко ангажименти с новия си отбор. В момента двамата са разделени и Йорданов не може да се грижи за бебето, тъй като е на подготвителен лагер с ЦСКА в турския курорт Анталия.
Андрей е любимец на треньора на ЦСКА Христо Янев от времето, когато двамата работят заедно в „Пирин“. Там Янев преквалифицира Йорданов от крило в бек и кариерата му тръгва нагоре.
Двойката обича да обикаля по света
„Откакто г-н Янев ме преквалифицира, нещата тръгнаха доста положително за мен – признава Андрей пред „Дарик“. – Разбира се, че си спомням този разговор – дори и сега се шегуваме. Извика ме при него и ми каза: „Виждам те на друга позиция, имам план за теб“. Обясни ми всичко и ми каза: „Ще стигнеш до националния отбор, ще играеш в голям отбор – повярвай ми“. Може би тогава той вярваше повече от мен. Доверих му се на 100% и нещата се получиха. Аз съм длъжен да се съобразявам с мнението на треньора. Пробвах, получи се и съм благодарен.“