Не само лечебните заведения, но и лицата, притежаващи разрешения за употреба по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) да провеждат обществени поръчки, предлагат от „Възраждане“ в своя вариант на Закона за изменение и допълнение на ЗОП.
Според партията търговците на едро с лекарства също се финансират с публичен ресурс, осигурен чрез НЗОК при производството и доставката на лекарствени продукти и медицински изделия.
„Тъй като в дейността си като търговци, те не могат да работят на загуба, следва да се осигури конкурентен механизъм, предвиждащ състезателно начало и при вноса и придобиването от съответните вносители и търговци на едро на лекарствени продукти и медицински изделия, с цел постигането на оптимална цена в тяхната дейност. По-подробният анализ на действащото законодателство разкрива следната договорна ситуация при вносителите и търговците на едро, изцяло съответна на тази при лечебните заведения“, пише в мотивите към законопроекта.
Според „Възраждане“, тъй като законодателството предвижда възможност за сключване на преки договори между НЗОК и търговци на едро при лекарствени продукти за болнична помощ, извън стойността на медицинските услуги; лекарствени продукти по специфични програми и медицински изделия, прилагани в болничната помощ, е необходимо прецизирането на вече постъпилите предложения за изменение на Закона за обществените поръчки с цел оптимизиране бюджета на НЗОК и прозрачност в разходването на публични средства.
Лечебните заведения и физически и юридически лица, притежаващи разрешения за търговия и внос по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за които възниква задължение за възлагане на обществени поръчки, ще трябва да приведат дейността си в съответствие в шестмесечен срок от влизането в сила на този закон. В срок до шест месеца от влизане в сила на закона те трябва да обявят процедури за обществени поръчки относно покупката и доставката на лекарствени продукти и медицински изделия, заплащани с публични средства.
Изменението потенциално ще доведе до намаление на разходите на НЗОК за лекарствени продукти извън стойността на клиничните пътеки в обхват около 60 млн. евро на годишна основа, пише още в мотивите към проекта.
Припомняме, от управляващата Прогресивна България внесоха законопроект, който задължава частните болници да провеждат обществени поръчки за онкомедикаментите. То обаче срещна отпор от представители от сектора.
Бившият здравен министър и настоящ член на УС на НЗОК д-р Стойчо Кацаров неколкократно обяви, че това няма да реши проблема, а е най-добре самата Каса да организира търговете за лекарствата, след като тя ги заплаща.
Подобно мнение изразиха и от Българска болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници (НСЧБ). В обща декларация те заявиха, че най-логичното решение е лекарствата за онкологично лечение да се заплащат по същия модел, по който НЗОК реимбурсира останалите лекарствени продукти – за лечение на диабет, хипертония, белодробни, сърдечно-съдови и други заболявания.
За това Здравната каса да плаща всички търгове се обяви и здравният икономист Аркади Шарков, който обясни още, че според анализ на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) търговете не само не свалят цената на медикаментите, а я увеличават.
От Българския лекарски съюз (БЛС) също подкрепят идеята НЗОК да реимбурсира онкомедикаментите по реда, по който го прави и с останалите лекарства и призоваха да не се бърза с подобни решения. Те поискаха широк обществен дебат с премиера, финансовия и здравния министър.
Източник: parliament.bg
Razkritia.com